20 планински върха, които изкачихме през 2018г.

Изминалата почти 2018г. беше доста наситена за нас откъм планински преходи и изкачване на върхове. От май до края на септември месец успяхме да изкачим 20 планински върха в 6 различни планини. В това число и 5-те най-високи планински първенци на България. В следващите редове ще Ви опишем накратко кога и как качихме всеки връх, а по-подробно описание и още много снимки от всяко изкачване очаквайте през следващите месеци. 🙂

1. Коджа кая

Връх Коджа кая се намира в Източна Стара планина и макар да е доста нисък – едва 597 метра, той е емблематичен за варненските планинари и бегачи, понеже е един от близкитe до Варна върхове за тренировки – намира се на около 1.5 часа с кола от Варна, в близост до с. Билка и язовир „Цонево“. В близост до него се намират още 2 върха с по-малка височина – това са Орта кая и Уч кая. Изкачихме го за пореден път през месец май.

Връх Коджа кая

2. Левски

Връх Левски е познат и със старото си име – Амбарица. Намира се на около 40 минути от хижа Добрила (над Сопот). Висок е 2166 метра. Изкачихме го през месец юни, при това 2 пъти – по време на един двудневен преход Карлово – хижа Добрила – Връх Ботев, в доста гъста мъгла.

По пътя към връх Левски
По пътя към връх Левски

3. Голям Купен

Върховете Голям и Малък Купен са на около 1 час пеша от връх Левски, а ние изкачихме само Голям Купен. Той е скалист, с алпийски профил, и изкачването му става с помощта на стоманени въжета. От него има невероятна гледка към Централен Балкан и връх Ботев.

Връх Голям Купен

4. Голям Кръстец

Този връх е на билото на Стара планина, по маршрута Ком – Емине, и е част от скалния ръб Кръстците. Висок е 2035 метра. Качихме го в невероятна мъгла, отново по прехода от Добрила до връх Ботев. Там някъде загубихме и маркировката, но предварително сваленият трак на телефона ни спаси от изгубване.

5. Жълтец

Връх Жълтец (2226 метра) го изкачихме, след като слязохме от скалния ръб Кръстците – отново по време на юнския преход Добрила – Ботев. Самото изкачване не е леко и отнема около 30 минути. Но пък от върха се открива гледка към близкия вече връх Ботев.

Връх Жълтец

6. Млечния чал

Този връх се намира съвсем близо до връх Жълтец  и може да не познаете, че е връх, защото е съвсем малко по-висок от близката до него зимна колова маркировка към заслон Ботев. Висок е 2255 метра.

7. Ботев

Връх Ботев (2376 метра) – първенецът на Стара планина, беше една от целите за изкачване още през 2017г., но на няколко пъти се разминахме поради различни причини – липса на удобен транспорт и лошо време. Все пак на 10 юни успешно го изкачихме – по маршрута от Хижа Добрила през заслон Ботев. След около 2 месеца – в началото на август, го изкачихме и по класическия маршрут – от хижа Рай и Тарзановата пътека.

Връх Ботев

8. Снежанка

Връх Снежанка (1926 метра) не го изкачихме в истинския смисъл на думата, понеже до него има асфалтов път. На върха има телевизионна кула с височина от 156 метра, от която има страхотна гледка към околността – виждат се град Смолян, част от Смолянските езера, село Гела, село Стойките, обсерваторията в Рожен. Посетихме го през месец юли, докато бяхме в района на Пампорово и Триградското и Буйновското ждрело.

Връх Снежанка

9. Голям Kупен в Рила

През месец август бяхме за 9 дена в Рила планина. В единия от дните направихме преход по маршрута ЦПШ Мальовица – Йончевото езеро – Страшното езеро. Докато другата част от групата ни си почиваше на Страшното езеро, ние се качихме до връх Голям Купен (2731 метра), който се намира над езерото. Цялото изкачване е трудно, понеже се върви само по големи скали, част от които са нестабилни. Обаче гледката от върха е уникална! Под нас и в далечината преброихме около 15 езера!

Връх Голям Купен в Рила

10. Езерния връх

Езерният връх (2560 метра) е мястото, от което се виждат 6 от Седемте Рилски езера с един поглед. Повечето хора го качват, след като са се качили с лифта до хижа „Рилски езера“. Ние обаче направихме един преход ЦПШ Мальовица – Яворова поляна – Урдини езера – Раздела и от билото се спуснахме към Езерният връх.

Езерният връх

11. Мальовица

Когато видяхме връх Мальовица (2729 метра) за първи път, се влюбихме в него! Отдалеч изглеждащ непристъпен, изкачването му не е чак толкова трудно, но е наситено със страхотни гледки. Изкачихме го по маршрута ЦПШ Мальовица – Хижа Мальовица – Елениното езеро.

Връх Мальовица

12. Мусала

Покривът на България – връх Мусала, го изкачихме 2 пъти това лято. Първият беше по време на рилското ни приключение в края на август, а второто – само 10 дена след първото, в комбинация с връх Вихрен по-рано сутринта 😀 И двата пъти се движихме по класическия маршрут – лифт  Ястребец – Хижа Мусала – заслон Ледено езеро. Отне ни около 2 часа в посока.

Връх Мусала и метереологичната станция

13. Вихрен

Връх Вихрен, за който бяхме чували, че е труден за изкачване, за момента е най-голямото планинско изпитание, което преодоляхме. Тръгнахме рано сутринта от хижа Вихрен – още преди изгрев слънце, защото планирахме по-късно през деня да изкачим и Мусала. Изкачването ни отне 2 трудни часа само нагоре, по скали, но не през Казаните, а от по-трудната му южна страна.

Връх Вихрен

14. Миджур

За връх Миджур (2168 метра) бяхме чували преди покрай едно състезание по бягане, което минава оттам, но изобщо нямахме намерение да го изкачваме. Но се случи така, че в началото на септември бяхме в Чипровци, поразпитахме няколко човека и решихме спонтанно да го качим. Тръгнахме от хижа Миджур и ни отне около 3.5 часа да го изкачим. Връх Миджур се намира точно на границата със Сърбия.

Връх Миджур

15, 16 и 17. Малък Кадемлия, Голям Кадемлия и Росоватец

За съжаление, тук нямаме наши снимки от изкачването, защото стана малък инцидент 😀 Тръгнахме от хижа Партизанска песен към хижа Мазалат и след това към масива Триглав, като качихме Малък и Голям Кадемлия (2225 и 2275 метра). На връщане, реших вместо да подсичaм връх Росоватец (1980 метра), да го кача и него и след това да се върна на лятната пътека. На слизане, на едно място започнах да се спускам с бягане и някъде там усетих, че телефонът ми е изпаднал от джоба 🙁  30 минути го търсихме безуспешно и така вярното Galaxy J7, направило 99% от снимките в този сайт и фейсбук страницата ни, остана завинаги на 1980 метра…

Масивът Триглав
Снимка: Wikipedia

18. Руен

Връх Руен – петият по височина планински първенец на България (2251 метра) е доста далеч от Варна и не беше планиран за изкачване, но в края на септември месец посетихме Кюстендил и си отделихме един от дните, за да го изкачим. Маршрутът е дълъг, но доста лек, само в последната част има повече изкачване. Прочетете тук повече за изкачването на Руен.

Връх Руен

19. Шапката

Този връх се намира в близост до връх Руен – на слизане от него решихме да минем по зимната колова маркировка, а не по лятната пътека, както на отиване. На едно място видяхме едни туристи да се снимат и чак тогава разбрахме, че това всъщност  е връх. Висок е 2188 метра.

Връх "Шапка" в Осогово

20. Черни връх

Поради близостта му до София, бяхме го оставили за по-нататък за изкачване. Обаче така се случи, че разгледахме Кюстендил по-бързо от планираното и понеже имахме полет вечерта от София, решихме да използваме времето и да го отметнем и него. Черни връх, макар да е 4-ят по височина планински първенец (2290 метра), е един от най-лесните върхове, които сме изкачвали – отне ни 1 час от хижа Алеко до върха. Даже ни остана време още същия ден да направим преход до Боянският водопад и да посетим Боянската църква.

Черни връх

 

error: Забранено е използването на материали от сайта без разрешение :)