До Боянският водопад и Боянската църква

Посещението на красивия Боянски водопад, съчетано с разглеждане на Боянската църква преди или след това, е перфектно предложение за разходка за тези, които живеят в София или имат на разположение половин ден в столицата. Ние посетихме двете забележителности леко инцидентно – тъкмо бяхме качили Черни връх, а до полета ни до Варна имахме 8 часа, затова набързо проучихме как се стига до Боянският водопад и след 1 час вече бяхме по пътя 😀
Пътят за изкачването към Боянският водопад тръгва от квартал „Бояна“, докъдето стигнахме с автобус 64 (маршрутът му е Зоопарк – метростанция „Витоша“ – Драгалевци – Бояна). След слизането на спирка „Боянско ханче“, се тръгва в посока Боянската църква, по ул. „Поп Евстати Витошки“. На края на улицата се излиза в полите на Витоша, откъдето започва и пътеката за водопада. След изкачването на няколко стъпала, ще видите ето тази табела и трябва да завиете вляво и да минете покрай нея по пътеката.
Началото на маршрута за Боянският водопад

След това имате 2 варианта: направо има по-лек маркиран маршрут, който ще Ви отнеме около 1.5-2 часа до водопада. Другият вариант, който ние избрахме, е малко по-тежък, на места с малко катерене по скали, но той отнема малко повече от  1 час. За вторият вариант – малко след табелата на снимката, пътят се разклонява – направо е лекият вариант, а надясно е по-краткият маршрут.

Пътеката до Боянският водопад

Пътеката почти започва почти равна, като маркировка и табели няма, но през цялото време трябва да следвате Боянска река, която е вдясно и по-долу от Вас и ще я виждате през цялото време. На някои места трябва Вие да прецените откъде да се изкачите и преминете, но следвайки посоката на реката – няма къде да се изгубите.

Пътеката до Боянският водопад

Реката образува доста малки водопадчета по пътя си след Боянският водопад, като някои от тях дори са по-големи от някои от водопадите, които сме посещавали из България.

Малък водопад преди Боянският

Боянска река

И така, минавахме през водопадчета и бързеи, изкачвахме малко скали, a на 20 метра от нас, едно дърво се счупи и падна наблизо. Не след дълго стигнахме и самият Боянски водопад. Той е най-големият водопад на територията на Витоша, с височина от 25 метра. Иван Вазов го е описал по този така:

„Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им.“

Боянският водопад

Боянският водопад се намира на 1330 метра надморска височина, а квартал „Бояна“ – на 750 метра, което прави водопадът по-труднодостъпен от други водопади, до които може да се стигне с кола в непосредствена близост до тях. Обратният път до кв. „Бояна“ също продължи около 1 час. Ако преди това сте били в планината – има друг маршрут до водопада, който стига над него. Но ние не го знаехме, затова решихме за по-сигурно да слезем от Витоша и след това са поемем по маршрута от кв. „Бояна“. Ако разполагате с повече време – на още около 1 час от водопада се намира и Боянското езеро.

Боянската църква е от X век и е обект от Световното културно наследство ЮНЕСКО поради невероятно красивите си и автентично запазени стенописи. Изградена е на три етапа, като най-ранна е източната ѝ част – от втората половина на X или началото на XI век, посветенa на св. Никола. По архитектурен план, тази част е от типа кръстовидни църкви. Към тази сграда, през 1259г. севастократор Калоян – управителят на Средец и областта, добавя притвор, над който е изграден храмът „Свети Панталеймон“ като втори етаж. Изграденият притвор представлява правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод и вход към източната част. Надстроеният втори етаж е достъпен чрез външна стълба. През 1845г. към западната част е достроена пристройка (външен притвор).

Боянската църква, освен че е била запазена в почти автентичния си вид (за разлика от други църкви от този период, които са почти изцяло реставрирани), е световноизвестна със своите невероятни средновековни стенописи. Най-ранните от тях са от XII век, а през 1259г. храмът е изписан за втори път. На един от стенописите е и самият севастократор Калоян и съпругата му Десислава.

снимка: www.bulgariatravel.org

Стенописите са един от шедьоврите на българското средновековно изкуство. В наоса и притвора на църквата, те са запазени сравнително добре, като дори 800 години по-късно впечатляват с наситеността на цветовете си, без да са били подновявани.

снимка: www.bulgariatravel.org

Всеки последен понеделник на месеца, църквата е с вход свободен. Вътре в нея забранено снимането, поради което сме използвали чужди снимки, за да видите все пак стенописите.

На метри от църквата се намира гробът на царица Елеонора Българска – втората съпруга на цар Фердинанд. Посветила живота си на благотворителността , тя умира през 1917г. и според волята ѝе погребана до Бояснката църква. За нея Иван Вазов пише:

„Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“

Гробът на царица Елеонора