От хижа „Партизанска песен“ до хижа „Мазалат“ и върховете Голям и Малък Кадемлия

Един хубав септемврийски ден поехме към Стара планина, и по-точно – по маршрута от хижа Партизанска песен до хижа Мазалат, а оттам и до върховете Малък Кадемлия (2225м.) и Голям Кадемлия (2276м.). Тези върхове заедно с връх Пиргос образуват известния масив Триглав. Планът беше да се вместим  в рамките на деня – без нощувка. Тръгнахме в 5ч. сутринта от Варна, а към 9ч.вече бяхме на изходния пункт – хижа Партизанска песен. До нея стигнахме, след като минахме през Габрово, поехме по пътя за хижа Узана, и около 3 километра преди нея свихме вдясно по отбивката за Партизанска песен. Там има  удобен паркинг за коли. Маршрутът не е особено труден откъм преодоляване на денивелация, но е дълъг – около 16 км. в едната посока или близо 32км. в рамките на деня. Първата част е от хижа Партизанска песен до хижа Мазалат.

Хижа Мазалат

Маркировката е добра, а маршрутът започва с леко изкачване в гората, излиза на чакълест път, след което пак влиза в гора. Малко преди хижа Мазалат, пътеката е на открито. Тази първа част ни отне около 1:30 часа. От хижата се вижда и целта, към която се бяхме насочили – масивът Триглав.

Масивът Триглав, сниман от хижа Мазалат

След кратка почивка на Мазалат, поехме по лятната пътека към Триглав. Лятната пътека подсича върха, който е над хижата, а малко след това има стръмен участък, който се преодолява с помощта на стоманени въжета – това е връх Корубашица:

Резерват Пеещи скали

Следват леко спускане, леко изкачване, след това и  почти равен участък, който подсича връх Росоватец (той остава вдясно) с много хубави гледки, а по едно време видяхме вдясно в далечината и връх Ботев.

Връх Ботев

Маршрутът е добре маркиран, сравнително известен, понеже е част и от Ком – Емине, а и през цялото време виждате пред Вас целта за изкачване, така че шансът за изгубване е минимален. Пътеката е точно на границата на резерват „Пеещи скали“, който остава вдясно от нея. По едно време чухме свистене от вятъра като песен, но се оказа, че не е от въпросните пеещи скали, а от вятъра, свирещ в зимната колова маркировка 😀 В подножието на връх Голям Кадемлия се появиха и вкусни боровинки, както и 2 змии, които се препичаха на пътеката. Ето така изглеждат Голям Кадемлия (вляво) и Голям Кадемлия (вдясно), когато сте в подножието им:

Върховете Голям и Малък Кадемлия

До връх Голям Кадемлия има чакълиран път, тъй като на него в миналото е имало военно поделение. Ако вървите по пътя, който криволичи доста, ще си удължите пътя, затова може да минете напряко, но ще вървите през клек и друга растителност. Ние обаче решихме да качим и връх Малък Кадемлия (2225 метра), намиращ се вляво от нас.

Връх Малък Кадемлия

Отклоняването ни отне около 20 минути повече, след което се върнахме на чакълирания път и доизкачихме и Голям Кадемлия (2276 метра). На върха му има изоставени военни сгради, както и малък заслон. Постояхме около 20 минути на върха, оставихме в заслона малко от храната ни, ако някой има нужда, и поехме набратно.

  • Връх Голям Кадемлия

От хижа Мазалат до върховете Малък и Голям Кадемлия ни отне точно 2 часа в едната посока. И тук някъде идва най-интересната част 😀 Летният маршрут, по който се движихме, минава покрай един връх на име Росоватец – 1971 м. Понеже зимната колова маркировка минава по самия връх, а тази година (2018) беше доста наситена с планински приключения, аз (Андон) реших леко да се отклоня от лятната пътека към върха, за да го изкача и него и да имам още един изкачен връх на сметката. На Росоватец нямаше пирамида, обозначаваща самия връх – стигнах там, където смятах, че е той, и почнах да се спускам с бягане към лятната пътека, намираща се на около 100-200 метра вдясно и под мен. По едно време усетих, че джобът на шортите ми е доста лек и с ужас установих, че телефонът (Samsung Galaxy J7) е изпаднал от джоба ми…Имах представа къде е паднал, но склонът е обрасъл с растителност. Това в  комбинация с факта, че там няма обхват и не успяха да ми звъннат, за да го чуя, доведоха до това, че след почти 1 час търсене пих една студена вода и се прибрах във Варна без телефон, в комбинация с изгубени страхотни снимки от последните 2 седмици – от Чипровци, Плевен, Казанлък, Вихрен, Мусала + това приключение 🙁 Добрата новина е, че 8 месеца по-късно, един човек решил да кривне от пътеката към все още останала пряспа сняг, видял ми телефонът до нея и успя да се свърже с мен и да ми го изпрати. И за огромна радост, снимките бяха оцелели, даже и телефонът работеше след 6 месеца под снега 😀 А ето как изглежда и връх Росоватец:

Връх Росоватец

Обратният път очаквано беше по-бърз и не сме спирали за почивка. От връх Голям Кадемлия започнахме да се спускаме наобратно към 13:30ч, а в 17ч вече бяхме в колата на път към Варна. Маршрутът може да е изморителен за някои, но е един от най-красивите, които сме правили в Стара планина. Заради ето такива гледки!

Панорама към Стара планина

error: Забранено е използването на материали от сайта без разрешение :)