Изкачване на връх Ботев от Карлово и хижа Добрила

Поради ред причини, през изминалото лято на 2017 г. не успяхме да изкачим първенеца на Балкана – връх Ботев, но в средата на юни 2018 г. ни се отдаде перфектната възможност. Тръгнахме група от 8 човека, като планът беше да тръгнем от Карлово и да спим в хижа Добрила, а на следващия ден да тръгнем рано сутринта и да го качим откъм западната му страна – през Заслон Ботев.

Потеглихме в 11:30 от парка в Карлово и малко преди ВЕЦ „Васил Левски“ хванахме маркираната пътека, водеща над града.

Карлово отвисоко

Маршрутът Карлово – хижа Добрила е около 10 километра, но първата половина от него е доста тежка – за 4.5 километра се изкачихме с над 1100 метра, преминавайки предимно през гората. Втората половина отново имаше изкачвания, но те бяха по-плавни, редуват се със спускания и пътеката е на открито.

Изглед от Стара планина

По пътя за хижа Добрила

Пристигнахме в хижа Добрила в 15ч и се настанихме набързо. Хижата се намира на 1804 метра надморска височина и е доста добре поддържана и скоро е ремонтирана. В новата сграда до хижата има хотелска част с механа, поради която вечер понякога е шумно. До хижата се стига доста лесно – достъпна е с високопроходим автомобил, което е и причината понякога да има шумни компании, а лифт Сопот е на около 40 минути пеша.

Хижа Добрила

В 15:30ч потеглихме към следващите си цели – връх Левски и връх Голям Купен. От хижата се тръгва на север и след около 40 минути постоянно изкачване покорихме връх Левски (среща се и със старото си име Амбарица) – 2 166 метра.

По пътя към връх Левски
По пътя към връх Левски

В далечината се виждаше и връх Голям Купен (2 169 метра), към който тръгнахме.

Поглед към връх Голям Купен в далечината
Поглед към връх Голям Купен в далечината

Можете да хванете и зимната колова маркировка, но ще изкачите и спуснете няколко върха, затова ние поехме по лятната пътека, намираща се наблизо. В далечината вляво от нас видяхме и хижа Амбарица.

Хижа Амбарица в далечината

Пътеката е сравнително лесна за ходене, няма много тежки изкачвания, по равното и по спусканията даже леко побягахме и скоро се озовахме в подножието на връх Голям Купен.

Връх Голям Купен

В подножието, между него и връх Малък Купен, ще видите малко езерце с име „Локвата“ – единственото високопланинско и едно от малкото езера в Стара планина.

Езеро Локвата

Връх Голям Купен е стръмен, с алпийски профил, и последната част от изкачването му става чрез стоманен парапет и малко мускули.

Изкачване на връх Голям Купен

Но пък гледката, разкриваща се от него, си заслужава усилията! В далечината с виждаше и връх Ботев, който се канехме да покорим утре. Изглеждаше много, много далече, но за него щяхме да мислим утре.

Изглед от връх Голям Купен

След още 2 часа се бяхме прибрали в хижа Добрила. Пътят на прибиране ни отне малко повече, отколкото на идване, защото за кратко поехме по пътеката към хижа Амбарица – на едно място двете пътеки се събират и трябва да внимавате! Вечеряхме в хижа Добрила стабилно, за да възстановим и да заредим за тежкия утрешен преход.

Станахме в 6ч, а навън имаше мъгла с видимост 20 метра! Докато закусвахме, проверихме няколко сайта за времето и проверихме уебкамерите на хижите в района. Навсякъде имаше мъгла, а прогнозите бяха за следобеден дъжд в района на връх Ботев.

Непрогледната мъгла

Все пак тръгнахме с идеята, че ако времето се влоши – може да се върнем в Карлово. Очакваха ни близо 25 километра, предимно по билото на Стара планина. Задължително си напълнете повече вода, защото по билото на планината няма чешми и следващата течаща вода е чак в Заслон Ботев. Минахме по вчерашния маршрут – през връх Левски и връх Голям Купен, като за отрицателно време маратонките ни плувнаха във вода поради влажната от мъглата растителност.

Мъгла в Централен Балкан

В 9ч бяхме вече качили Голям Купен и се спуснахме от другата му страна, където също има стоманен парапет.

Спускане на връх Голям Купен

Спускане на връх Голям Купен

Поехме по скалния ръб Кръстците, а мъглата отказваше да се вдигне. Пътеката се движи по самото било, като ту го подсича, ту изкачва отделни участъци. Маркировката е много лоша и в един момент я изгубихме. След известно търсене намерихме пътеката благодарение на сваления трак на маршрута. В далечината се появи масивният връх Жълтец – 2 227 метра, който изкачихме, след което минахме покрай връх Млечния чал. И тогава, изкачвайки един баир, в далечината пред нас се разкри величествения връх Ботев и огромният негов масив. Вляво от нас беше мъгливата Северна България, а вдясно – слънчевата Южна България.

Връх Ботев и заслон Ботев

На моменти подухваше вятър и мъглата внезапно се разнасяше, след което пак внезапно видимостта ставаше 20 метра. След едно спускане, стигнахме Заслон Ботев – в подножието на върха, под неговия западен склон. Тук за първи път от тръгването ни направихме почивка – около 20 минути.

Последното изпитание преди връх Ботев е едно сериозно изкачване, което ни отне 35 минути. Мъглата беше толкова гъста, че чак от третия път успяхме да излезем извън оградата на заслона 😀 Изкачването осъществихме по зимната колова маркировка, а вървенето е предимно по камъни. Внезапно пред нас вляво се показа кулата на метереологичната станция, а след 5 минути вече бяхме и до табелата за самия връх. Ботев беше покорен!

Връх Ботев

Постояхме на върха около 20 минути и решихме да се спуснем по зимната маркировка, водеща към Тарзановата пътека. Има и друг път за спускане – през Заслон Маринка, който е съвсем малко по-дълъг, но ни казаха, че надолу към Тарзановата пътека няма мъгла и времето е ясно, т.е. нямаше опасност камъниците по нея да са хлъзгави. Започнахме спускането по зимната колова маркировка, след което поехме по лятната пътека вляво. Малко преди началото на Тарзанова пътека, в далечината ниско долу се показа и Хижа Рай.

Хижа Рай отвисоко

Докъм средата на Тарзановата пътека има стоманени въжета за по-лесно изкачване и слизане. Върви се по доста гаден камънак. Пътеката върви на зиг-заг през цялото време.

Спускане по Тарзановата пътека

Малко преди Хижа Рай се показа и Райското пръскало – на-високият водопад на Балканският полуостров (124 метра). За съжаление не беше много пълноводно поради малкото паднал сняг през зимата тази година.

Райското пръскало

Стигнахме Хижа Рай, починахме 20 минути, хапнахме от вкусната им леща и поехме към крайната ни точка – местност „Паниците“ над Калофер, където щяха да ни докарат колата от Карлово. Около 70% от маршрута  е през гората, на няколко пъти се пресича реката през дървени мостчета, а на едно място се образуват няколко малки водопадчета. Преминава се и през 2 чешми. Малко преди излизането от гората има изкачване, което води до място с невероятна гледка към скалите, където е Райското пръскало. След това маршрутът е на открито, а малко преди „Паниците“ отново влиза в гората.

Хижа Рай

Последната част – след като преминете табелите за Национален парк „Централен Балкан“, е спускане в гората и през едно дере, което извежда до местност „Паниците“ и река Тунджа. Целият преход от  Хижа Добрила до „Паниците“ ни отне малко над 10 часа. Потопихме си уморените нозе в река Тунджа, за да се охладим и да направим разбор на прехода.

Местност Паниците и река Тунджа

Половин час по-късно вече бяхме на път към вкъщи (Варна). Пътьом минахме през Казанлък и хапнахме от прочутите пърленки на ресторант „Магнолия“.

За 2 дена изминахме близо 40 километра в планината и качихме над 10 върха. Започнахме с изморителна жега, преминахме през ужасна мъгла, намокрихме се, мускулите и колената ни боляха. Начинанието беше доста изморително, но радостта от покорените върхове, красивите гледки от тях и Райското пръскало си заслужаваха!