От Клисура до връх Вежен, хижа Ехо и хижа Козя стена

Петък вечер, приключвам работа и в 18ч без 5 минути ми звъни един приятел, също като мен бегач. Да сме ходели да катерим връх Вежен (2198 метра) в Стара планина, като тръгването с влака към изходната точка – гр. Клисура, е след 3 часа. Дискретно го отрязах, прибрах се, побягах си в парка, обаче, както Вазов е казал – „Лудите, лудите – те да са живи!“ – не ме свърташе да стоя вкъщи цял уикенд, така че скоростно се запасих с малко храна, оправих раницата и бегом към гарата! С нас беше още една бегачка, и тримата с минимално количество багаж. В Клисура пристигнахме около 4:30 сутринта. Понеже бях идвал в града преди 1 месец, минахме напряко от гарата по един хълм и след малко се озовахме под паметника на Боримечката над Клисура. Набързо закусихме, помотахме се малко из града, и около 5:30 потеглихме. Малко след Клисура изгря и слънцето Маршрутът започва от центъра на Клисура, излиза от града, пресича ЖП линията и шосето северно от Клисура и веднага се започва едно тежко катерене, на места буквално на 4 крака, защото теренът е скалист и със ситни камъчета. След като се изкaчихме над града, изгря и слънцето.

Изгрев над Клисура

Не след дълго се появява и зимната колова маркировка, която се следва по целия път до връх Вежен. Целият маршрут не е лек – все пак от 660 метра надморска височина, на която е разположена Клисура, трябва да стигнем почти до 2200 метра.

Зимна маркировка по пътя за връх Вежен

След известно време се влиза и в гората, която постепенно оредява се излиза на открито, а изкачването продължава ли, продължава.

Гора по пътя за връх Вежен

Скали над Клисура

Макар да бях в почти отлична физическа форма, почнах да окапвам. По едно време се появи и малък участък с останал сняг от снеговалежа от предните седмици.

Сняг близо до връх Вежен

В подножието на върха имаше големи скали и решихме там да скрием багажа и якетата, защото вече се виждаше върха в далечината, а ние нямахме търпение да го качим и последният участък го взехме доста скоростно.

Връх Вежен
По средата в далечината – връх Вежен

Самият връх Вежен е доста равен и няма никакви скали на него. По височина (2298 метра) е на осмо място сред Старопланинските върхове, а в Тетевенския дял на Стара планина е най-висок.

Връх Вежен - успешно изкачен

Гледката от връх Вежен
Панорамна гледка от връх Вежен

Понеже нямахме запазени места, имаше вероятност да не ни приемат в хижа Ехо, затова побързахме по пътя до нея и движейки се по билото на планината, след около 1:30ч стигнахме подножието на връх Юмрука (1818 метра). Попринцип има пътека, която го сече и не е нужно да се изкачва, за да се стигне до хижа Ехо, която е в другото му подножие, но ние нямаше как да изпуснем да изкачим пореден връх.

Връх Юмрука
В подножието на връх Юмрука

След около 30 минути достигнахме и върха. На него има кутия, в която има български флаг и тетрадка, където може да напишете имената си, откъде сте тръгнали и колко време Ви е отнело изкачването на върха. Слизането към хижа Ехо е доста стръмно и става с помощта на стоманени въжета.

Спускане от връх Юмрука

Хижа Ехо

Параклисът до хижа Ехо

Пристигнахме в хижата и за радост се оказа,че има свободни места. Набързо обядвахме по един боб и около 15ч поехме без никакъв багаж към хижа Козя стена, която се намира на около 2ч път. Той започва с гора, но не след дълго се излиза на открито, пак по билото на Балкана, което става на места доста каменисто и обрасло с растителност, а голяма част от маршрута се движи по много тясна пътека на сантиметри от пропастта долу. Пристигнахме в хижа Козя стена, там стояхме около 40 минути, докато хапнем набързо.

Хижа Козя стена

Чудихме се дали да качим и близкия връх Козя стена, но това означаваше след това да се прибираме по тъмно до хижа Ехо, а челниците ни не бяха в нас, затова се отказахме и поехме обратно към Ехо и след 1:40ч се прибрахме. Аз бях разглобен и още към 19ч откъртих, а моите спътници са гледали залеза от връх Юмрука. Гледайки после снимките, доста съжалих, че не отидох с тях…За съжаление не спахме много добре, защото някои „планинари“ използват хижите като кръчма и се „насладихме“ на песни и викове до 1 сутринта. Сутринта аз станах към 7 и реших да се кача на разположения точно над хижата връх Кавладан (1710 метра), където закусих.

Връх Кавладан
Връх Кавладан

Към 9 вече тръгнахме обратно към Клисура, решени да изпреварим облаците, идващи от север. Качихме отново връх Юмрука, след което се спуснахме и в подножието му хванахме маршрута за прибиране към Клисура, който беше различен от този на идване. Облаците изчезнаха и напече яко слънце. Пътят минава на открито през почти цялото време.

Коне на слизане от връх Юмрука
Коне на слизане от връх Юмрука

Премихме и през местността „Равна река“ където в далечината видяхме паметник, приличаш на този в Шипка. Оказа се на Никола Караджов – предводителят на клисурските въстаници. След разгрома на въстанието, Никола Караджов се изтегля на север заедно с Панайот Волов, Христо Драганов и Манчо Манчев. Те са преследвани от турска потеря. Никола Караджов остава да прикрива другарите си, за да може те да се изтеглят, и загива на това място.

Паметник на Никола Караджов - местност Равна река

Не след дълго се появиха и първите признаци на цивилизацията – изоставени и полуразрушени стопански постройки, както и черен път за коли, водещ до чешма с пейки за пикник. До Клисура не оставаше много път. Навлязохме в гората, която в този есенен ден в края на октомври месец беше приказно красива. Последното изпитание преди Клисура беше доста стръмен участък в гъстата гора, който поради нападалите листа и камъчетата отдолу беше много хлъзгав. Успяхме да се опазим да не си счупим главите и излязохме на голям черен път с чакъл, кото след около 30 минути ни изведе до Подбалканския път и отбивката за гр. Клисура. Отново минахме покрай паметника на Боримечката и навлязохме в града.

Паметник на Боримечката - гр. Клисура

Показах на спътниците ми набързо забележетелностите в централната част, след което опостушихме местния магазин, докато презаредим батериите след цялото ходене. По пладне потеглихме към ЖП гарата. Пътьом минахме през Историческия музей, Павурджиевата къща, Козинаровата къща и разрушената по време на Априлското въстание църква „Св. Никола“.

Църква "Света Богородица" - гр. Клисура

Паметник на Никола Караджов в Клисура

Църква "Свети Никола" в гр. Клисура

Последното изпитание се оказа и 8-часовото прибиране с влак до Варна, с който пресякохме Стара планина и през Горна Оряховица се прибрахме към полунощ.