Крепост Урвич край Кокаляне – непревземаемата твърдина над Искър

„И избягали от Търново, от Загоре и от Стара планина, дошли в град Средец или София и тук се спрели в някои тесни места покрай река Искар и по Витоша планина. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода. Така с малко войска и търновските велможи преживели тук и се криели от турците.“ – Паисий Хилендарски

Кулата на крепост Урвич

Само на 9 км. от София, близо до с. Кокаляне, надвиснали над река Искър, се извисяват останките на крепостта Урвич – свидетел на героични битки в края на Втората българска държава. Достигането до крепостта се състои от преход сред гората с продължителност от 30-40 минути – Урвич наистина е изградена на труднодостъпно място, което е и причината да е една от последните крепости, паднали под османска власт.

За да посетите крепостта Урвич – първо трябва да стигнете до паметника на трудовака, намиращ се между софийските села Кокаляне и Долни Пасарел – на пътя за Самоков. Натиснете тук, за да видите точните координати на паметника. Дотам ходи и aвтобус №3 – той е приблизително на всеки 1 час и е с маршрут Автостанция „Гео Милев“ – с. Долни Пасарел. Точно където е паметникът, се намира спирка „Манастир Св. Никола“, където трябва да слезете, ако сте с автобус. Вляво от паметника започва павирана пътека – трябва да поемете по нея:

Начало на пътя до крепост Урвич

След кратко спускане, пътят стига до река Искър, която тук е доста тясна и се преминава по малък пешеходен мост. В миналото, реката е била доста по-пълноводна, а доколкото четохме, мостът е изграден в последните години и преди достигането до крепост Урвич е било доста по-трудо – трябвало е да се прегази река Искър.

Мост над Искър към Урвич

След преминаването на моста, вляво започва горска пътека, която е достатъчно широка и се откроява сред гъстата гора отстрани – няма как да я загубите. Пътеката е почти равна, на места с леко изкачване. Малко след началото на пътеката, вляво от нея ще видите нещо като амфитеатър, за който не открихме данни кога е изграден – или е останал от  Средновековието, или е изграден през изминалия век – мястото около паметника на трудовака и реката е било предпочитано място за пикници и излети преди няколко десетилетия.

Амфитеатър по пътя към Урвич

След около 15-20 минути ходене пеша, се стига до важен разклон – вдясно започва пътека за манастира „Св. Николай Летни“, но до него ще стигнем след посещението на крепост Урвич. Пътят за крепостта е напред. Има табели, не се притеснявайте.

Разклона по пътя към Урвич

Малко след този разклон, има нов такъв – пътят продължава напред, но за крепостта трябва да направите обратен завой наляво и да поемете по другата пътека (има и табела на дървото) – там е пътеката за крепостта, която вече започва да става по-стръмна и не след дълго вдясно ще видите първите останки от Урвич – част от крепостната стена.

Стена от крепост Урвич

От крепост Урвич най-добре е запазена една от кулите – тя е с височина от 6-7 метра и от нея са запазени 2 от стените. Кулата се намира малкo след останките от крепостната стена на предишната снимка. Наоколо има доста останки от керамични съдове, както и иманярски изкопи – дори и сред гъстата гора над крепостта.

Кулата на крепост Урвич край Кокаляне

На долната снимка – в далечина вляво, се вижда частна вила, но изградена като крепост 😀 От пътя в подножието изглежда, все едно е част от крепостта. Явно доста туристи си мислят, че вилата е част от крепостта, затова от вилата са сложили надпис, че там е частна собственост и да не звънят и чукат по вратата. Доста странно място за частна вила като цяло…

Кулата на крепост Урвич

Наблизо се намират останките от средновековния манастирски комплекс „Св. Илия“. Останките все още се проучват – там провеждат занятия студенти по археология. В началото на март месец, когато посетихме крепост Урвич, разкопките бяха зазимени и покрити с найлони. Църквата „Св. Илия“ е била еднокорабна, с купол над централната храмова част. Датирана е от началото на XIV век. Манастирът е изграден покрай цървата при царуването на цар Иван Александър, който дарява богато църкви и манастири из цялото царство. След завладяването на крепост Урвич от османците, манастирът продължава своята дейност до 70-те години на XVII век.

Манастира на крепост Урвич

Самата крепост Урвич е на стратегическо положение – в Лозенска планина, на труднодостъпно място, като с позицията си доминира над прохода. Служела е като отбранителен пост по пътя за важната крепост Сердика (дн. София). Стените са били дълги 849 метра и са следвали релефа на терена. Създадена е най-вероятно през IX-X век под името Ескумане (в превод – крепост над Ескус – древното име на р. Искър). В писмените източници се споменава най-често в последните години преди падането на България под османска власт, когато е отбранявана упорито и превзета, според легендата, чрез предателство. Близкото село Кокаляне най-вероятно дължи името си на купищата кости и кокали, останали след битката.

Манастирът „Св. Николай Летни“, отбивката за който е вдясно преди обратния завой нагоре за крепост Урвич, е известен и като Панчаревски манастир. След като поемете по отбивката вдясно, предстои сравнително леко изкачване, което след около 5-10 минути ще Ви заведе до самия манастир. Не е известна точната му година на основаване, но е бил част от т.н. Софийската „Света гора“ по време на Второто българско царство. След падането на България под османско владичество е бил разрушен. През 1938г. и 1996 г. за последно е възстановяван. Мястото е подходящо за усамотение – за разлика от други манастири, не е достъпен с кола и посетители почти няма.

Манастир Св. Николай Летни

Манастир Св. Николай Летни

Вляво от църквата – зад постройката с навес, започва пътека, която след 5 минути води до близкия връх Урвич , а разходката сред гората е доста приятна.

Връх Урвич