Кюстендил – градът на средновековните забележителности, минералните извори и художниците

Ако има градове, които могат да се идентифицират само с една дума – например Ловеч – градът на люляците, или Сливен – градът на 100-те войводи, то за Кюстендил ще ни трябват половин дузина определения. Кюстендил е град със запазени уникални забележителности от Средновековието, градът на минералните извори (40 на брой!), градът на художниците, градът на черешите и ябълките, овощната градина на България. Забележителностите в Кюстендил са десетки – това е градът, в който досега списъкът ни с обекти за посещения е бил най-голям, а в настоящата статия ще се насладите на почти 40 снимки от Кюстендил!

Град Кюстендил

Разположен в подножието на планината Осогово, градът е сравнително леснодостъпен – от Автомагистрала „Струма“ се отклонявате при Дупница и след още 35 километра ще сте в Кюстендил,  а пътуването с влак от София продължава около 2:50 часа. Нашето разглеждане на Кюстендил започна именно от ЖП гарата. На 5 минути от нея се намира Регионален исторически музей – Кюстендил. В зала „Асклепий“ се познахме с историята на Кюстендил и района – експонирано праисторическо жилище, траките, както и богатото римско наследство. През 45-та година римляните завладяват града, преименуват го на Пауталия и благодарение на минералните извори, той процъфтява. Дори през IV век става и епископски център. По-нататъшната история на града ще разкажем, когато стигнем крепост „Хисарлъка“.

  • Регионален исторически музей Кюстендил

Поехме към централния площад на града, a малко преди него се намира Къща музей „Димитър Пешев“ – мястотo , където е живял политикът и спасител на българските евреи Димитър Пешев. Къщата е част от 100-те национални туристически обекта на България, а в нея ще се запознаете с живота на Пешев, както и със събитията, довели до спасяването на бъларските евреи по време на Втората световна война. Любопитни експонати са раницата и фотоапаратът на Димитър Пешев – той е бил запален турист.

  • Къща музей "Димитър Пешев" в Кюстендил

Съвсем наблизо се намира къщата на Дона Ковачева (1855-1926) – в него тя е подслонявала дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Къщата е играла важна роля в освободителното движение, в него са отсядали дори Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Тодор Александров. В периода 1895 – 1903г. тук е била щабквартирата на Гоце Делчев.

Къщата на баба Дона Ковачева в Кюстендил

Точно от другата страна на улицата се намира Художествена галерия „Владимир Димитов – Майстора“. В нея се съхраняват картините на великия български художник Владимир Димитров – майстор на портретния и пейзажния жанр и битовата композиция. Пред галерията има красив площад с фонтан и пейки за отдих, а галерията е част от 100-те национални туристически обекта.

Художествена галерия "Владимир Димиров - Майстора" - Кюстендил

От другата страна на площада, където е галерията, точно до едно кръгово (на ул. „Мориц Леви“) се намира Дервиш баня – късносредновековна османска баня от 1566г., която по-късно е достроявана и преустройвана. До 1992г. е работела, а през 2005г. е цялостно реставрирана.

Дервиш баня в Кюстендил

На централния площад на Кюстендил – „Велбъжд“, се намира красивата сграда на Община Кюстендил. Сградата е по проект на виенски архитекти и е построена в периода 1889 – 1894г. През годините в нея са се помещавали Педагогическо училище, Щабът на Българска армия по време на Първата световна война, Съд, Областния съвет на партията, а в момента там е общинската администрация. До общината се намира изграденият през 1991г. паметник на Тодор Александров – водач на Македонското освободитлно движение след Първата световна война. Арката, намираща се срещу сградата на общината, е единствената запазена стена от сградата на театъра, който е съборен през 80-те години на миналия век. На другия край на площада се намира красивата Прокопиева къща – най-старата възроденска къща в Кюстендил – строена е през XVIII век и по-късно достроявана.

  • Сградата на Община Кюстендил

На ул. „Демокрация“, която започва от централния площад и на която е Прокопиевата къща, се намира църквата „Успение Богородично“, построена през 1816г. на мястото на средновековната църква „Св. Никола“. Тя е едноапсидна псевдобазилика. В нея има стенописи от Иван Доспевски. В двора ѝ се намира и т.н. Килийно училище, което всъщност не съществува – сградата е на Взаимното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ от 1849г., построено на мястото на Килийното училище. Точно срещу Килийното училище се намира Лекарската къща – построена е през 50-те години на XIX век от Иван Лекарски. В нея през годините са отсядали Константин Иречек и Николай Павлович. В близост до църквата „Успение Богородично“ – на ъгъла на улиците „Демокрация“ и „Гороцветна“, се намира Попниколовата къща – строена е в стил модерн в периода 1912-1913г. В момента там се намира Съюзa на архитектите,  а пред къщата се намира паметник на загинали кюстендилци по време на Втората световна война.

  • Църква "Успение Богородично" в Кюстендил

Средновековната църква „Свети Георги“ се намира на края на града – в кв. „Колуша“. Построена е в края на X – началото на XI век. През XIX век е почти разрушена от турците, но оцеляват уникалните стенописи. Днес те са реставрирани, а църквата е възстановена. В миналото, около църквата е имало цяло село – Коласия. От него днес са оцелели училището, в което има експозиция на икони, както и гробовете, разположени около църквата. Смята се, че тук е бил погребан цар Михаил III Шишман, убит от сърбите в битката при Велбъжд (1330г).

  • Средновековна църква "Свети Георги" в Кюстендил

Следващата ни забележителност в списъка беше крепост „Хисарлъка“, разположена над града. Построена от римляните в края на IV век, през VI век е достроена. Пауталия, както е римското име на Кюстендил, по-късно прекръстен на  Велбъжд, играе важна роля през Първата и Втората българска държава. Крепостта има 2 входа и 14 кули с различни форми – кръгли, триъгълни и четириъгълни. През XV, крепостта е разрушена от османските завоеватели. През 2014г. крепостните стени са частично реставрирани, както и 3 от кулите.
  • Кюстендил крепост "Хисарлъка"

Слизайки от крепостта обратно към центъра на града, минахме покрай Емфиеджиевата къща – строена е през 1874 и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията. В момента там се помещава музейната експозиция “ Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на ХІХ и началото на ХХ век“. На една от главните улици на Кюстендил – „Цар Освободител“, се намира джамията „Фатих Мехмед“ от XV век, която е в доста лошо състояние и в момента не функционира. А на края на пресечката, където е джамията, има паметник с историческите имена на Кюстендил.

  • Ефенджиевата къща - Кюстендил

Като продължите по бул. „Цар Освободител“ в източна посока, ще стигнете до Къща музей „Ильо войвода“ и паметника на прочутия войвода до нея. В музея ще се запознаете с живота и делото на Ильо войвода, а чрез експозицията “Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край” ще проследите битката на българите от Кюстендилско за свобода, както и борбата за присъединяване на Македония. В съседство с къщата има още 2 исторически къщи на революционери – тези на Константин Попгеоргиев и Тонче Кадинмостки. А ако продължите по бул. „Цар Освободител“, ще стигнете и възрожденската църква „Св.Димитър“. Изградена е през 1864-1865г., по архитектурен план е трикорабна псевдобазилика.  Голяма част от иконите са на Иван Доспевски.

  • Паметник на Ильо войводав Кюстендил

А забележителностите на Кюстендил нямат край! Следващата група от забележителности се намира, след като поемете наобратно по бул. „Цар Освободител“, но на половината път от джамията „Фатих Мехмед“, трябва да се отклоните надясно по ул. „Христо Смирненски“. Ще стигнете до джамията  „Ахмед бей“, в която се намира археологическа експозиция. Джамията е от XV век, а в началото на XX век, след земетресение, минарето ѝ е било пворедено и съборено. В съседство с джамията се намират Римските терми на Пауталия – вторите най-големи по българските земи след тези във Варна. Изградени са през II-III век. На метри от тях се намира Чифте баня. Тя е построена през 1913г. на мястото на стара турска баня. Захранва се от минерални извори. Другата забележителност в района – на съседната ул. „Проф. Кирил Цонев“, е средновековната отбранителна Пиргова кула. Тя е квадратна, с височина от 15,50 метра. Състои се от приземие и 3 етажа. Построена е с камъни от Римските терми.

  • Джамия Ахмед бей и Римски терми Кюстендил


И с това забележителностите не се изчерпват – по пътя към хотела посетихме и красивата църква „Свети Мина“. Тя е от 1859г.  и е била манастирски храм. Самият манастир след Освобождението е бил приют, а пре 70-те години на XX век, сградите са били разрушени. През 1934г., в съседство с възрожденската църква, е изграден новият храм „Свети Мина“, който е действащ катедрален храм.

Църква "Свети Мина" в Кюстендил

Пропуснахме да споменем и Алай баня (Войнишката баня), намираща се в близост до Къща музей „Димитър Пешев“. Построена върху по-стара турска баня, тя е достроена през 1912-1914г. В близост до нея има минерална чешма с лъв. Намира се на ул. “Цар Крум” № 22.

Алай баня (Войнишката баня) в Кюстендил

Ами…надяваме се, че сте стигнали до края на тази дълга статия. Всички тези забележителности ни отнеха един ден, но ние обичаме да бързаме 😀 На следващия ден изкачихме намиращият се недалеч от Кюстендил връх Руен – петият по височина планински първенец на България.

error: Забранено е използването на материали от сайта без разрешение :)