Скалните манастири по каньона на Суха река

Kаньонът на Суха река e едно мистично място, наситено със скални манастири, пещери  и причудливи природни форми. Намира се на 100 км. от  Варна – почти по средата между Добрич и Силистра. Суха река извира близо до варненското село Извор, като в миналото е била доста пълноводна. Днес е доста малка и на места пресъхва.  При с. Оногур е изграден язовир, широк няколкостотин метра и дълъг 3 километра, правещ няколко завоя, който отдалеч създава впечатление, че реката е доста пълноводна. След язовира, реката спира да тече и може да се движите по обраслото с растителност речно корито. От двете страни на коритото се намират скалните манастири „Шан кая“, „Асар евлери, „Гяур евлери“, „Тарапаната“ и „Сандъкли маара“.

Каньонът на Суха река

Нашият маршрут започна 1.5 км. след с. Оногур (в посока с. Ефрейтор Бакалово). Точно където пътят минава между 2 скали, има удобна поляна за паркиране. След което започнахме да вървим покрай реката (на юг), а тя ни отведе над язовир Оногур. В далечината ще видите манастира „Шан кая“, но ние го посетихме в края на маршрута.

Скални манастири до Оногур

В края на март, язовирът беше с ниско ниво на водата. Няма точно определено място къде да вървите, но трябва да се движите така, че язовирът да остана от дясната Ви страна. Когато стигнете края на язовира, трябва да изберете мястото, откъдето да слезете до пресъхналото корито на Суха река – това зависи от сезона и растителността, няма точно определен маршрут за слизането. Можете видите и нашия маршрут:

Скалните манастири в каньона на Суха река

Първият манастир, който посетихме, се намира от другата страна на речното корито – трябва да го пресечете и да направите малко изкачване до скалите, за да стигнете до него. Скалният манастир се казва „Асар евлери“ и включва църква, погребален параклис, жилищни помещения, дори и тоалетна. Датиран е от V – VI век – доста по-рано от скалните манастири, повечето от които започват да действат след падането на България под османско владичество.

Асар евлери - скален манастир

За да стигнете до следващия скален манастир – „Гяур евлери“, трябва отнова да пресечете коритото на реката и да се върнете на десния ѝ бряг и да повървите в посока, обратна на тази, от която идвате от с. Оногур. „Гяур евлери“ също е от V – VI век, използван е и през X век. Считан е за най-големият ранновизантийски скален манастирски комплекс в българските земи. Църква с триделен олтар, параклис, игуменарница, голямо жилищно помещение, кладенец за вода са разположени на три нива.

Гяур евлери - скален манастир

Ние продължихме да вървим по коритото, сред растения и отвратителни магарешки бодили, лепящи се по дрехите, и не след дълго стигнахме до още 2 манастира. Единият прилича на човешко лице – казва се „Тарапаната“, но е известен и като „Монетарницата“. Горните 2 помещения – „очите“, са били параклис и жилищно помещение. Долният етаж – „устата“ е разделена на същите 2 помещения.

Скален манастир "Тарапаната"

На около 100 метра източно от „Тарапаната“ се намира „Сандъкларъ маара“. Представлява гробница на монасите на 3 етажа. Интересното е, че срутилите се скали са образували нещо като ров отпред и трябват малко ловкост и катерене, за да влезете в скалната гробница.

Сандъкли маара

Маршрутът ни продължи към крепостта „Адина“. Тя се намира на левия бряг на реката – точно на мястото, където тя прави обратен завой и е обграждала крепостта от 3 посоки.

Пресъхналата Суха река

За да стигнете до останките ѝ – пресичате коритото, борейки се с растенията, и след малко изкачване, ще стигнете до останките от стените на крепостта. Днес от нея са останали само разпилени камъни от стените ѝ, но по разположението им ще видите, че тя е била доста голяма и е обграждала внушителна територия. По дупките пред стените си личи, че иманяри са търсили скъпоценности.

Крепост Адина

В миналото, когато реката е била пълноводна, единственото място до достигането на „Адина“ е било от южната ѝ част. Там има скали, които са осигурявали допълнителна защита на крепостта. Тя е била изградена през Късната Античност за защита на пътя Дуросторум (дн. Силистра) – Марцианопол (дн. Девня). Била е използвана и по време на Първото българско царство.

Крепост Адина - вход
Минавайки през скалите, намиращи се в южната част на крепостта, и след малко спускане по тях, продължихме по платото, намиращо се над „Асар евлери“ в посока село Оногур. Но ако нямате устройство с GPS, не Ви препоръчваме този вариант – пътят минава през гората, където няма маркировка и на доста места може да изгубите посоката към селото поради гъстата растителност и липсата на ясна пътека. От крепостта можете да се върнете отново в коритото на Суха река и по него да стигнете язовира, а след това по бреговете му – до село Оногур. Може и да поемете по полето в посока село Балик и да опишете дъга, завивайки постепенно към Оногур. Който и вариант да изберете – непременно се спрете на скалите над язовира, за да се насладите на ето тази гледка!

Язовир Оногур

След малко спускане, близо до язовирната стена, се намира манастирът „Шан кая“. Намира се на скална тераса над водата и  представлява 64-метров тесен коридор с разположени около него помещения и няколко прозореца, които гледат към язовира. Ето това е входът му:

Скален манастир Шан кая до Оногур

А със следващото видео Ви предлагаме и разходка в манастира!

От „Шан кая“ поехме в посока Оногур и заобикаляйки го, стигнахме до мястото, откъдето тръгнахме. Оказа се, че каньонът на Суха река, скалните манастири и античните крепости е слабо познат на туристите, но цялата местност е впечатляваща и мистична.

За финал – посетете местата, които описахме в статията, и не спирайте да пътувате и да изследвате потайните и причудливи кътчета на родината ни!

Андон Гатев

error: Забранено е използването на материали от сайта без разрешение :)