Изкачване на Вихрен и Мусала за един ден

Вихрен и Мусала – двата най-високи върха в България и планински първенци на Пирин и Рила, ни бяха в списъка за изкачване още от началото на годината. Връх Мусала го изкачихме за първи път в края на месец август 2018г., докато за Вихрен нещата бяха по-сложни поради липсата на време и удобен транспорт. Но само 10 дена след първото ни качване на Мусала, ни се отдаде възможност не само да качим и Вихрен, но да качим отново и връх Мусала, при това в рамките на един ден!

Връх Вихрен
Връх Вихрен в далечината

Потеглихме от град Банско много рано сутринта, за да можем да сме на хижа „Вихрен“ около 6ч. Разстоянието до нея се взема за около 20-25 минути с кола, но в почивните дни е забранено качването след 9ч към нея. Още при пристигането си пред хижата ще видите в далечината планинския първенец на Пирин.

Връх Вихрен откъм хижа Вихрен

Хижата е на 1950 метра надморска височина, което означава, че трябваше да преодолеем почти 1000 метра денивелация до връх Вихрен. Най-популярният маршрут за качването на Вихрен е откъм северната му страна, като се минава през местността „Казаните“. Ние обаче решихме да го качим по малко по-труден, но по-кратък път – откъм южната му страна. Пътеката започва от хижа „Вихрен“ и през цялото време се върви през каменисти пътеки само нагоре. По някое време ще стигнете до един разклон – на камък има написана стрелка надясно към местност „Казаните“ – ние обаче продължихме наляво. Стадо кози си пасеше в подножието на върха, а ако сте наблюдателни – можете да попаднете и на еделвайси. След около час и половина вървене ще излезете в подножието на самия връх, откъдето се виждат и Влахините езера в подножието.

Вихрен езерo

Последното изпитание е изкачване по доста стръмните и хлъзгави скали към самия връх. Горе на върха, за разлика от други планински първенци като Мусала и Ботев, няма сгради – само пирамидата, удостоверяваща върха. Горе е доста ветровито, но пък гледката си заслужава!

Връх Вихрен

Спускане от връх Вихрен

Започнахме да се спускаме наобратно към хижа „Вихрен“ по най-популярния маршрут за изкачването му – през местност „Казаните“. До подножието на върха, спускането е опасно – скалите са гладки и изключително хлъзгави, но има верига, за която да се хванете. След скалите следват сипеи с голям наклон с дребни камъни, докато излезете на пътеката. Ако решите – оттук можете да поемете към известната седловина „Кончето“, която води до третия по височина връх в България – Кутело (2908 метра). Ние обаче нямахме време и поехме надолу. Минахме през местност „Казаните“ и покрай вечната пряспа сняг.

Местност казаните преди връх Вихрен

Ще минете и покрай малък заслон, който се пада вляво от Вас – „Казана“. След това трябва да внимавате, защото пътеката продължава наляво и надолу със зелено-бяла маркировка, но тя води към хижа „Бъндерица“ – тя се намира на над 2 км. по-надолу от хижа „Вихрен“. Трябва да поемете леко вдясно, където има малко изкачване. След това, пътеката се стеснява и е ясно видима,  а и най-вероятно ще попаднете на върволица от качващи се туристи по нея. Качването към върха ни отне 2 часа, а слизането малко повече, тъй като стръмното спускане от върха доста ни забави. Малко след 12ч потеглихме с кола към Боровец – изходната точка за изкачването на връх Мусала. Пътят ни отне малко над 2 часа. В 14:20ч бяхме вече в лифта, който стига до Ястребец. Ако разполагате с повече време – можете и пеша да се изкачите до Ястребец, като имате да преодолеете около 1000 метра денивелация.

Лифт Ястребец

След 25 минути вече бяхме на изходната позиция за изкачване на връх Мусала – горната станция на лифта на 2369 метра височина. Ако сте решили да изкачвате Мусала през почивните дни – няма как да се объркате – там е доста натоварено с хора. Трябва да се спуснете от станцията на лифта надолу, след което да хванете пътеката, която се пада зад бараката на снимката.

Маршрут за изкачване на връх Мусала

Ако сте решили да избегнете тълпата от хора по пътеката – можете и да тръгнете по пътеката вляво, която след леко спускане също продължава към Мусала, но ще се движите на около 200-300 метра странично от основния маршрут, след което след малко изкачване ще стигнете хижа „Мусала“. До нея се стига след около 40-50 минути ходене по широка и почти равна пътека.

Изкачване на Мусала - преди хижа Мусала

Хижа Мусала

От хижата, намираща се до Долномусаленското езеро, започва изкачване по скали, след което отново следва изкачване, което е малко по-леко и на места почти равно. Ще преминете и покрай няколко от Мусаленските езера. Следващата Ви цел е заслон „Ледено езеро“. Преди него също следва изкачване по големи скали. От хижа „Мусала“ до заслона, пътят е около 1 час.

Леденото езеро и заслона
Леденото езеро и заслона, снимани отвисоко

В заслона се продава храна, можете да презаредите батериите, а малко преди него има и течаща вода, за да допълните запасите си. От заслона отново започва изкачване – в началото по скали, а след това по пътека, която се вие нагоре към върха.

Мусаленски езера
Изглед към Мусаленските езера малко преди връх Мусала

20 минути по-късно вече бяхме на покрива на България на 2925 метра!

Връх Мусала

Връх Мусала и метереологичната станция

Горе почти нямаше хора поради късния час – вече наближаваше 17ч, и за разлика от миналата седмица – нямаше никакъв вятър. От входа на метереологичната станция можете да си подпечатате книжките за „100-те национални туристически обекта“ и „10-те планински първенци“. Поехме по обратния път и 18:50 бяхме до станцията на лифта, но понеже той работи до 18ч – трябваше да слизаме пеша до Боровец. Най-краткият път е през ски-пистата. Тя започва от останките на крепост „Харамията“.

Крепост Харамията

След спускане леко наляво, ще излезете и на самата ски-писта – можете да вървите по нея, но наклонът е голям, или по пътя, виещ се покрай нея. В далечината се виждат град Самоков и язовир „Искър“.

Лифт Ястребец към Мусала

Слизането ни отне около 2 часа, като накрая в употреба влязоха и челниците, защото се стъмни. В 21ч вече бяхме потеглили към Варна. Мисията беше успешна – качихме Вихрен и Мусала за един ден!