Хисаря – назад във времето на Римската империя

▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“

Ако искате да се върнете в епохата на Римската империя, не е нужно да ходите до Рим. Има един град в България, известен с минералната си вода и древната си история, с все още добре запазени крепостни стени – това е Хисаря. Намира се на удобно и достъпно място – на почти 50 километра северно от Пловдив. Достъпен е и с ЖП транспорт.
Историята на града започва от VI-V век пр.н.е., когато тракийското племе беси се заселило около минералните извори – цели 22 на брой! По време на римската експанзия по тези земи е издигната крепост (III-IV век). Много римски аристократи са идвали в града, дори и самият император Диоклециан, който през 293г. дава статут на град на селището и го кръщава на свое име – Диоклецианопол. Днешното си име градът получава по време на османското владичество – Хисар означава крепост.
Крепостните стени на Диоклецианопол са едни от най-добре запазените от епохата на късната античност. Общата им дължина е малко над 2300 метра. Запазени са и четирите порти, като най-внушителна е южната порта – наречена с името „Камилите“.

През южната порта е водел пътят към Филипополис (дн. Пловдив), поради което тя е била главния вход на крепостта. На височина е достигала 13 метра. В близост до нея е имало и казарми за гарнизона на крепостта:

Отбраната на крепостта е била подсилена от 44 бойни кули. Стената на Диоклецианопол е била разрушава, достроявана и възстановявана многократно. След като разгледахме част от крепостните стени, дойде време да посетим археологическият музей на града – намира се в близост до източната порта на града.

Можете да си купите обходен билет, с който да посетите и други 2 забележителности – Римските терми и римската гробница. Музеят е в сегашната си сграда от 1960 година. Разглеждайки експозицията му, ще научите историята на града, а вътре може да видите и страхотни макети на някои от римските сгради в Хисаря. В една от сградите има и експозиция от различни минерали.

Следващатата ни спирка бяха Римските императорски терми от II век. По пътя към тях попаднахме и на останките на римска обществена сграда от IV век.

Играждането на римските терми започнало при император Адриан – през II век. Намират се в парка „Момина сълза“. Тогава те са били и светилище на нимфите. Малко по-късно са били разширени и достроени.

Римските терми на Хисаря са единствените в Европа, в които днес може да се проследи движението на водата от естествения водоизточник през водопроводите, басейните и преливниците към античната канализация – всичо това през тръби на над 1800 години, които се използват и днес!

Следващата ни спирка беше Римската гробница. За да стигнете до нея – тръгвате на юг от Римските терми, минавате покрай минералния извор в парка „Момина сълза“ и след малко ще навлезете в малък парк, който ще ви изведе до гробницата.

Гробницата е открита през 1957 година и е част от некропол, разположен извън стените на Диоклецианопол. Гробницата се състои от стълбищен коридор и гробна камера, към която се влиза към тесен и нисък свод. В помещението са иззидани две гробни легла. В стените има ниши, които са служели за поставяне на дарове. Гробницата е била използвана два пъти. Изградена е за семейството на богат жител на Диоклецианопол – най-вероятно от аристокрацията.

След посещението на Римската гробница, разгледахме западната порта на Хисаря и се отправихме отново към парка „Момина сълза“.

В близост до Южната порта – „Камилите“, се намират и останки от жилищни сгради,  а в близост до тях е и бил и амфитеатърът на Диоклецианопол от III век – най-къният известен римски амфитеатър. Първоначално използван за гладиаторски боеве, но след приемането на християнтвото а официални религия (313г.), на него започнали да се провеждат спортни събития.

Минавайки още веднъж покрай Римските терми, се насочихме към края на парка. Там има копие на римската колонада, която е била там. Чешмата се захранва с вода от извор „Момина сълза“.

Следващата ни спирка беше красивата църква „Свети Пантелеймон“ от 1889 година, която впечатлява със стенописите си:

С този храм си мислехме, че сме изчерпали забележителностите в Хисаря, но понеже до влака имаше още време – започнахме да търсим Паметника на Априлци. Той се намира отвъд ЖП линията – в северната част на града. Изграден е през 1976 година – по повод 100 години от Априлското въстание.

През 1876 г. тази част на Хисаря е била отдлено село – Веригово, което взема дейно участие във въстанието. След това минахме за последен път покрай крепостните стени на Хисаря, за да им се насладим за последно.

В Хисаря всеки може да намери това, от което има нужда – римско наследство, СПА центрове, тишина и спокойствие, красива природа.