Раннохристиянската базилика до село Звездица

▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“

Базиликата до с. Звездица (близо до Варна) е сравнително нов археологически обект, който тепърва ще се проучва. Разкопките започнаха през 2022 г. и продължиха и през следващата 2023 г. Раннохристиянската базилика е датирана от VI век. Изключително сме благодарни на един от ръководителите на разкопките – гл. ас. д-р Васил Тенекеджиев от Археологически музей Варна за предоставената информация за базиликата, която можете да прочетете по-долу. В края сме поместили и подробни указания как да намерите базиликата до с. Звездица.

Базиликата най-вероятно е част от манастир. Древният Одесос и районът на юг от Аспаруховия мост (в района на днешните квартали „Аспарухово“ и „Галата“) са били наситени с раннохристиянски базилики, като само на около 3 км. от обекта се намира и раннохристиянската базилика в местността „Боровец“. Базиликата до с. Звездица се намира на естествен път сред гората, свързващ Звездица с брега на близкото Варненско езеро. Обектът е открит за първи път от Карел Шкорпил в началото на XX век – предполага се, когато е прокарван горският път. Шкорпил отбелязва, че е намерил останки от църковна сграда и мраморни плочи с кръстове.

Оттогава, разкопки не са правени и едва през 2022 г., с подкрепата и по инициатива на кметството на село Звездица, започнаха разкопки. Първоначално е направен сондаж, който попадa точно в зоната, където е южната колонада на базиликата и така са стигнати началото на апсидите, които са детайлно проучени. Сондажът позволил да се направи хипотетична реконструкция на плана на църквата:

През 2023 г. е проучен източният край на базиликата, където се намира триделният олтар – типичен за периода на VI век. При базиликата до с. Звездица, обаче, триделният олтар е по-развит, защото двете помещения, свързани с олтара, са с добре оформени апсиди. Най-интересното в базиликата при село Звездица не е самата архитектура, а това, което археолозите откриват във всеки един от трите дяла на олтара. В средата – там, където е олтарното пространство, е открит отпечатъкът от олтарната преграда и останки от издигната платформа в апсидата. В средата е открита крипта, която е била под олтарната маса. Много интересни обаче са откритията в двете странични помещения.

Има спор в научните среди кога точно се появява триделният олтар и какви са били функциите на двете странични помещения през раннохристиянската епоха. Доказан същински триделен олтар, каквито има в Средновековието с  протезис (мястото зад иконостаса) и диаконикон (където се пазят свещенически одежди и книги) имаме чак от Средновековието. Преди това, в раннохристиянската епоха, дори когато имаме архитектурно обособени тези три форми, няма яснота за какво точно са се употребявали страничните помещения. Но в базиликата при Звездица са открити находки и от двете странични помещения, които ясно показват за какво са служили помещенията.

В северното помещение (вляво) е открита писцина (малък басейн за кръщенета). В южното помещение (вдясно) добре се вижда под, който е настлан с тухли, както и един жлеб, където без съмнение е била монтирана преграда – т.е. в случая има достатъчно данни да говорим за един допълнителен параклис, оформен към църквата. Т.е. при базиликата до с. Звездица може да говорим не за триделен олтар, а за класически едноделен олтар ( в средата) с баптистерий и параклис от двете страни.

Как се стига до базиликата до село Звездица

Изходната точка, до която може да стигнете с кола, се намира в края на село Звездица – точно до Автомагистрала „Черно море“ – тук са точните координати, където можете да паркирате в края на селото. Ако нямате автомобил, до с. Звездица ходи автобус №36, тръгващ от ЖП гарата на гр. Варна.  От центъра на селото до изходната точка са около 5 минути пеша. Стигайки до края на селото, минавате пеша през този тунел под магистралата:

След като минете през тунела, поемате по пътеката вдясно:

След няколкостотин метра ще достигнете до фургон, а вляво от него започва нова пътека – поемате по нея. В случай, че фургонът го няма – от тунела до това разклонение са около 200 метра пеша – това са точните координати на фургона:

Завивайки вляво от фургона, веднага ще видите ново разклонение – поемата по лявата пътека:

След това няма нови разклонения, а базиликата ще се появи след няколкостотин метра.

Друг интересен обект наблизо е раннохристиянският манастир в местността Джанавара, а над варненския квартал Възраждане се намират останките на средновековния манастир „Св. Богородица“. Разбира се, самият град Варна също е наситен с антични останки в централната част.