Забележителности

Търновската Света гора – маршрут из 12 средновековни манастира

▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“

Множеството средновековни манастири и църкви, възникнали в района на Търново по време на възхода на Второто българско царство, дават названието „Търновската Света гора“, поради концентрацията на светите места. В манастирите са живяли и творили бележити духовници и книжовници, а по време на националноосвободителните борби, манастирите приютяват революционери и борци за свобода. В днешно време във Великотърновската епархия все още съществуват 12 манастира, водещи началото си от Средновековието, които са били част от Търновската Света гора.

Виж на цял екран

Килифаревски манастир

Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ заема важно място в българската история. Основан е от Теодоси Търновски в средата на XIV век с подкрепата на цар Иван Александър. Килифаревският манастир се превръща в средище на оживена книжовна и просветителска дейност в него се създава и твори прочутата Килифаревска книжовна школа. В манастира образованието си получава бележитият книжовник и просветител Евтимий Търновски. Килифаревският манастир се намира на десния бряг на река Белица, близо до град Килифарево. При завладяването на България от османските турци, манастирът и близка до него крепост са били разрушени. През 1718-та година, манастирът е възобновен. По време на кърджалийските нападения в началото на XIX век, Килифаревският манастир отново е разграбен и опустошен. Прочутият майстор Кольо Фичето построява сегашната манастирска църква Свети Димитър. По архитектурен план, тя е еднокорабна и еднокуполна.

  • Килифаревски манастир

Плаковски манастир „Св. Пророк Илия“

Според предание, близо до сегашния Плаковски манастир, цар Иван Асен II изградил голям манастир. При превземането на България от османските турци, старият манастир е разрушен. По-късно е възстановен наблизо – на мястото, кдето е сегашният Плаковски манастир, но преживява няколко опустошения. През 1845 година отново е възстановен. Сегашната манастирска църква е с размери 7,5 на 19 метра и има голям островърх купол и висока открита нартика. През 1865 година, прочутият майстор Колю Фичето построява големите жилищни сгради и високата камбанария. В тежките времена на османското владичество, Плаковският манастир е важно духовно и книжовно огнище. Плаковският манастир е неразривно свързан с борбите за освобождение на българите. Манастирът става център на събитията на прочутата Велчова завера през 1835 година. В манастира има паметна плоча с изписани имената на ръководителите на заклятието, които след предателство са обкръжени от турците именно в Плаковския манастир и след сражения, повечето от тях са заловени и обесени във Велико Търново.

  • Плаковски манастир

Капиновски манастир

С големите си масивни двуетажни жилищни постройки, Капиновският манастир „Св. Никола“ има вид на крепост. Капиновският манастир се намира край водите на река Веселина и един от най-големите в България. Основан е през 1272 г., по времето на цар Константин Тих Асен. Сегашната манастирска църква е от 1835 г. и е изградена от дряновските майстори Пенчо и Рачо, с размери 9 х 18 м и е без купол. Иконостасните икони на църквата са рисувани през 1811 г. от иконописец папа Витан. Иконописецът Йоан Попович изрисувана цялата западна стена на църквата през 1845 г., а композицията „Страшния съд“ е една от най-големите композиции, рисувани у нас. Днешните големи и масивни жилищни постройки се вдигнати през 1856 г. със средства на братя Хорозови от Елена. Масивните стени са високи 8 метра и придават на манастира вид на средновековна крепост. Още в началото на Възраждането, Капиновският манастир се превръща в огнище на просветата. Именно тук през 1794 г. игумен на манастира става поп Стойко Владиславов – бъдещият Софроний Врачански, който донася препис от История славянобългарска. През 1830 г. в манастира е открито училище за граматици и попове. По време на националноосвободителните борби, Капиновският манастир е един от революционните гнезда в Търновско. В днешно време, районът на манастира е оживен и посещаван поради наличието на къмпинг, Капиновският водопад, заведения и места за нощувки в близост.

  • Капиновски манастир

Преображенски манастир

Основан през Средновековието (XIII – XIV век), Преображенския манастир първоначално е бил на около 1.8 километа от сегашното си местоположение и е действал като метох на Ватопедския манастир от Света гора, а след 1360 г. и като самостоятелен. Преображенският манастир е опожарен и плячкосан след завладяването на Търново от Османските турци. На сегашното си място, манастирът е съграден през 1825 г. Църквата на манастира е завършена през 1837 г. и е дело на знаменития майстор Колю Фичето, а стенописите са на Захарий Зограф.  Стенописът на Захарий Зограф – „Колелото на живота“  на външната стена манастира е изключително интересен и представя философски човешкия живот на фона на колелото на времето.

  • Преображенски манастир

До средата на 60-те години на XIX ве са издигнати още манастирски сгради, малка църква и камбанарията и така се превръща в образец на възрожденската архитектура. С високите си сгради с големи каменни основи изглежда като крепост, което е продиктувано и от епохата, в което е строен. По време на Възраждането, Преображенският манастир е важно културно средище и убежище на мнозина революционери, сред които и Васил Левски и изиграва важна роля в борбата на българите за църковна и национална независимост.

Патриаршески манастир „Св. Троица“

В подножието на отвесните скали на Арбанашкото плато, разположен над река Янтра, манастир „Св. Троица“ има важна роля в културната история на нашия народ. Основан е по времето на цар Иван Александър, когато прочутят Теодосий Търновски се заселва тук:

Когато пристигна там [в Търново], понеже не желаеше да се издаде, той не обърна внимание на любочестието на ония, които чрез него се стараеха един друг да се надминат. Той не се преклони и пред молбите, и пред умилителните сълзи на богатите, а се засели в някаква пещера. Тя се намираше доста далеко от градския и от всякакъв друг шум. Той въздигна при нея храм в чест на пресвета троица, на която беше поборник. При него се насъбраха и рояк ученици.

След 1370-та година, в манастира се установява прочутият Евтимий Търновски, манастирът се разраства бурно и става разпространител на българската книжнина и просвета, като неговата слава излиза извън пределите на България. Преди да стане патриарх, Евтимий Търновски основава тук прочутата Търновска книжовна школа. След завладяването на столицата Търново от османските турци, манастирът е опожарен, обаче не запустява напълно и съществува по време на османското владичество. През 1847 година, прочутият майстор Колю Фичето изгражда нова, по-голяма църква, която е изографисана от Захари Зограф. За съжаление, голямото земетресение от 1913 година срива църквата, като оцеляват някои от старите икони. Сегашната манастирска църква и жилищните сгради със строени през 1927 година.

Важно е да знаете, че в манастира са изключително консервативни по отношение на облеклото – задължително е всички посетители да са с дълго облекло, а снимането дори в двора е абсолютно забранено.

  • Патриаршески манастир "Св. Троица"

Ако искате да се насладите на Патриаршески манастир „Св. Троица“ отвисоко – вижте как да стигнете до скалите над манастира.

Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“

Един от най-значимите в българската история манастири е Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел“, наричан и Петропавловски манастир. Намира се на платото над гр. Лясковец и е видим от цялата околност – както за пътуващите по пътя Варна-София, така дори от гр. Горна Оряховица. Според преданията, на мястото на манaстира, братята Асен и Петър са имали крепост и именно там започва подготовката на въстанието им от 1185 г., довело до възстановяването на българската държава. В знак на благодарност, братята построяват манастир. Петропавловският манастир става свидетел на забележителни събития от борбата на българския народ за освобождение. През 1700-та година, Мирчо войвода тук подготвя въстание. През 1856-та година ,в манастира се събира и тръгва на бой четата на Капитан Дядо Никола. През 1862-ра година, пак в манастира се организира Хаджиставревата буна. През 1874-та година, Иларион Макариополски открива в Лясковския манастир първото духовно училище в България. Земетресението от 1913-та година срутва старата манастирска църква, която е възстановена по-късно. Манастирът е посещаван от Васил Левски и често дава убежище на революционни дейци като Матей Преображенски, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев, Бачо Киро, Христо Иванов-Големия. Камбанарията на манастира е изградена през 1980 година. В днешно време, Лясковският манастир представлява комплекс от храма „Св. св. апостоли Петър и Павел“, в параклиса, кула-камбанария и жилищни и стопански постройки.

  • Лясковски манастир

Мердански манастир „Св. 40 мъченици“

Средновековният Мердански манастир първоначално е съществувал от времето на цар Иван Асен II и се е намирал на няколко километра от сегашното място на манастира. При завладяването на България от османските турци, манастирът е разрушен. В средата на XIX век, богатият хаджи Кесарий Хорозов от Елена закупувала манастирския имот и изгражда килийно училище. През 1853-та година са построени църкватa и жилищните сгради, а самият Кесарий Хорозов става игумен на манастира. Той участва и във Велчовата завера от 1835-та година, а по-късно става сподвижник на Васил Левски. Манастирската църква в архитектурен план е еднокорабна триабсидна сграда с размери 20х9 метра с обширно преддверие и висок купол. Вътрешността ѝ и не е украсявана със стенописи. Запазени са някои стари икони от тревненски иконописци. Манастирът се намира в края на село Мерданя, по пътя за Елена.

  • Мердански манастир

Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“

Един от най-важните в исторически план манастири в България е Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“. Разположен е в подножието на непристъпни и високи варовикови скали, надвиснал над река Дряновска, той възниква в началото на XIII век, когато се пренасят мощите на Михаил Воин – когато процесията спира да нощува на това място, според традицията, се основава манастир. По време на османското владичество, Дряновският манастир неколкократно е разрушаван, но след това възкръсва като феникс от пепелта. На сегашното си място е възобновен през 1845 г. По време на националноосвободителните борби е посещаван от Васил Левски и отец Матей Преображенски. В Дряновският манастир е изградена главната база на търновския край за подготвянето бъдещо въстание. По време на Априлското въстание, чета от близо 200 души начело с войводата Поп Харитон и Бачо Киро девет дни геройски се защитава, обкръжени от многобройна турска войска и башибозук. След ожесточени боеве и артилерийски обстрел, съпротивата на въстаниците сломена и манастирът е опожарен и разрушен, но оцелява църквата. Днес паметникът-костница в двора на манастира, както и следите от куршуми по стените на манастира напомнят за славните дни от пролетта на 1876 г. В днешно време, Дряновският манастир е един от най-посещаваните в България. Близо до манастира се намират и други забележителности като пещерата Бачо Киро, ждрелото на река Андъка, крепост Боруна, както и градът на майстор Колю Фичето – Дряново.

  • Дряновски манастир

Арбанашки манастир „Св. Николай Чудотворец“

Арбанашкият манастир „Св. Николай Чудотворец“ се намира в село Арбанаси, близо до Велико Търново и е известно със своите стари архитектурни паметници. Манастирът е основан по времето на Асеневци, а след превземането на столицата Търново, манастирът е разрушен. Възобновен е близо 300 години по-късно, през 1680-та година, когато е построена сегашната манастирска църква. Първоначално тя е била ниска и схлупена, но след пожар е издигната по-висока. В началото на XVIII  век, към църквата е построен параклисът „Св. Илия“, чиито стенописи са все още запазени. В края на XVIII век, при кърджалийско нападение, манастирът е пострадал сериозно, но през 1833-та година е възстановен. В днешно време, манастирът е изключително популярно място за сватби и неслучайно авторите на този блог го избраха за мястото, където сключиха църковен брак. 🙂

  • Манастир Св. Николай Чудотворец - Арбанаси

Арбанашки манастир „Св. Богородица“

Другият стар манастир в Арбанаси, водещ началото си от Втората българска държава, се казва „Успение Богородично. След падането на България под османска власт, той се запазва като богат манастир, но постепенно запада и изоставен. През 1680 година е построеена нова манастирска църква, която е запазена до днес. Тя е ниска, еднокорабна, едноапсидна, с размери 6 х 18 метра.и с обширен параклис „Св. Троица“ от северната ѝ страна. През 1816-та година, троянският монах Данаил построява жилищни сгради и възстановява манастира. През 1762-ра година, църквата и параклиса към нея са обновени и украсени със стенописи, които са видими и в днешно време. В църквата на манастира се пази старата релефна икона на Богородица, обкована със сребро, която има лековито действие и помага на молещите се.

  • Манастир Св. Богородица - Арбанаси

Присовски манастир „Архангел Михаил“

Присовски манастир „Св. Архангел Михаил“ е основан през 1190 г. от Асеневци в чест на победата им над византийците и възстановяването на българската държава. Най-голям разцвет манастирът достига през втората половина на XIV век, когато тук има книжовна школа за подготовка на книжовници и преписвачи на църковни книги. Макар да е разрушен от турците при завладяването на България, манастирът е възобновен още през 1409 година. Важно е да уточним, че има два манастира с името Присовски. Този който води началото си от Средновековието, се намира между селата Дебелец и Плаково. Другият Присовски манастир се намира в края на село Присово, но той води началото си от Българското Възраждане – за него сме писали в края на тази статия. По време на двете Търновски въстания (1598 г. и 1686 г.), манастирът е опожаряван и след това изоставен за продължително време. По време на Възраждането – в средата на XIX век, с възстановяването му се заемат монаси от Рилския манастир и Самоков. Манастирската църква е издигната през 1858-ма г. от майстор Петко Христов от село Дебелец. Църквата е еднокорабна едноабсидна, с размери 7х18 м. и с открита нартика. Над входа има изографисано изображението на Архангел Михаил. В годините на националноосвободителните борби, манастирът често е приютавал и укривал борци за свободата. На това място със среща ли са заклетници от велчовата за Вера Апостолът на свободата Васил Левски е посещавал манастира. Преди да избухне Априлското въстание, именно в Присовският манастир се провежда заседание на местния революционен комитет под ръководство на войводата Поп Харитон.

  • Присовски манастир "Архангел Михаил"

Горнооряховски манастир „Св. пророк Илия“

Горнооряховският манастир се намира на около 1 км. от гр. Горна Оряховица (по пътя за хижа „Божур“) и води началото си от XII – XIII век. Според легенда, тук е заточен цар Борил след свалянето му от престола (1218 г). По време на Османското владичество, манастирът е разграбен и изоставен. В началото на XX век започва археологически разкопки, а манастирът е възстановен в края на 30-те години. Новата църква е осветена на 22.09.1940 г. и в нея се намира икона от XVI век, намерена по време на разкопките. През 70-те години, Горнооряховският манастир е обновен, а през последните години също продължават ремонтни дейности по него.

  • Горнооряховски манастир

Даваме Ви идея да посетите още 2 манастира, които не водят началото си от Средновековието, но са образци на Възрожденската архитектура и могат да се съчетаят с посещение на манастирите от Търновската Света гора.

Соколски манастир „Успение Богородично“

Соколският манастир е с близо 200-годишна история – основан е през 1833 г. от Йосиф Соколски, който напуска Троянския манастир и основава нов манастир в местността „Соколoва пещера“ над тогавашното село Етър. През 1836 г. е открито и училище, в което за кратко учителства Неофит Бозвели, а манастирът се превръща в книжовен център. Тук през 1856 г. и 1876 г. убежище намират четите съответно на Капитан Дядо Никола и Цанко Дюстабанов. През 1868 г. майстор Колю Фичето построява прочутата каменна чешма с 8 чучура в двора на Соколския манастир.

Соколски манастир

Манастирската църква е невероятно красива, с красиви стенописи както отвътре, така и отвън. В началото е била без украса, но през 1862 г. е изографисана от поп Павел Зограф и синът му. Тогава е изработен и иконостасът от тревненски майстори. Соколският манастир е много добре поддържан и е истинско удоволствие да бъде посетен!

Църквата на Соколския манастир

Присовски манастир „Св. Пантелеймон“

Другият манастир с името Присовски се намира в края на едноименното село. Присовски манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през 1870 година от Минчо и Дража Райчеви. Манастирската църква е издигната през 1881-ва година.  В нея има стенописи с образите на Свети Пантелеймон, Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, княз Борис, Св. Иван Рилски, Патриарх Евтимий, Теодосий Търновски. В двора на манастира има осемстенна камбанария и чешма от 1910 година.

  • Присовски манастир "Св. Пантелеймон"