Лобното място на Христо Ботев
▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“
Лобното място на Христо Ботев не е връх Околчица, където се намира величественият паметник, а на около 1300 метра по права линия – в гората над седловината Йолковица, в подножието на връх Камарата. Днес мястото на смъртта на великия български поет и революционер е белязан с малък паметник, изработен от скала, с изписан следния текст: „На великия Ботев. Изпълни се пророчеството твое – жив си ти“ – цитат от Елисавета Багряна.
Признаваме, че и ние не знаехме този факт, но едно посещение на Околчица в разгара на лятото и наличието на табела за Лобното място на Ботев ни заведе и до самото място на гибелта на националния герой. Трябва да знаете, че има информационна табела в близост точно в подножието на стълбите за паметника на Околчица със заблуждаваща стрелка за Лобното място към съвсем друга пътека в гората, а всъщност маршрутът започва от друго място наблизо.
Маршрут до Лобното място на Христо Ботев
Началото на маршрута до лобното място на Христо Ботев започва около 700 метра преди Околчица – на пътя вляво (идвайки в посока към Околчица) има указателни табели (вижте тук точните координати). Там можете да паркирате, след което се поема по широк чакълиран път.


По него се върви около 600 метра (10 минути). След това, вляво ще видите голяма табела с указание за посоката – трябва да завиете наляво и да се озовете на пътека сред гората.

Пътеката е тясна, но доста приятна за вървене и почти равна.

По нея се върви около 10 минути, за да се стигне до самото лобно място, което се намира на малка полянка. Точното място на смъртта на Ботев е посочено през 1927 г. от Никола Обретенов – участник в Ботевата чета и свидетел на последният миг на войводата. Каменният блок с надписа е поставен през 1961 г.


Бойният път на Ботевата чета
За да достигне до седловината Йолковица, където е убит Ботев, неговата чета изминава около 100 км. от Козлодуй.
След като четата на Христо Ботев превзема парахода Радецки на 29-ти май, същия ден те слизат на козлодуйския бряг, целуват родната земя и полагат клетва, че ще дадат живота си за освобождението на родината. Четата навлязла в село Козлодуй и разпръснало група черкези. Към четата се присъединил местният учител Младен Павлов. Същия ден, четата напуснала Козлодуй и стигнала до село Бутан. През нощта четата продължила да напредва, преследвана от група черкези, но те не смели да я нападнат в открит бой. Към полунощ, Ботевата чета навлязла в село Борован, където от очакваните по предварителни планове 400 въстаници, които да се пресеннят към тях от селото, се пръсъединил само един. На следващия ден – 30-ти май, четата продължила да се движи по посока Враца. Когато наближават село Баница, те са нападнати от черкези и башибозук. Това е първото реално сражение с врага. Четата заема възвишението Банин връх, а след това и възвишението Милин камък. В сражението с редовна турската войска, Ботевата чета поднася сериозни загуби, но успява да устои с цената на 30 убити и ранени, между които и знаменосецът Никола Симов. През нощта четата успява да се измъкне от противника, разделя се на две групи и се насочва към Веслец. На следващия ден, противникът получава сведения, че във Враца е избухнало въстание, поради което не предприема атака срещу четата. Въстанието във Враца е неуспешно, поради което на следващия ден – 1-ви юни, продължава преследването на четата от страната на турците. Поради това, Ботевата чета са изтегля в района на връх Околчица, с цел да се отбранява по-лесно. Военният ръководител на четата Никола Войновски организира добре отбраната, а в течение на сражението, четата се съсредоточава в подножието на връх Купена, където е седловината Йолковица. На свечеряване, противниковият огън отслабва и турските войски се оттеглят. Използвайки това, четниците започвят да търсят вода, а Ботев с щаба на четата си слизат в подножието на върха и спират, за да обсъдят ситуацията и по-нататъшните действия. Точно по това време проехтява изстрел, а великият поет и революционер Христо Ботев пада убит.

