Възрожденска Елена и Христовският водопад

▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“

Будният възрожденски град Елена отдавна беше в списъка ни от дестинации за посещение и в края на април месец най-после ни се отдаде възможност да го посетим. Решихме да го комбинираме и с посещение на близкия Христовски водопад. За да стигнете до Елена, трябва да ползвате или автомобил, или автобус.

До 2002 г. е имало и влак от Горна Оряховица до Елена, но той вече не се движи. Днес има автобуси от Велико Търново и Горна Оряховица. Ако идвате с автомобил от Северна България – по главния път София – Варна, близо до гр. Лясковец, има отклонение за Елена. От Южна България можете от Автомагистрала „Тракия“ през Сливен и Стара река или на отклонението на Автомагистралата за Нова Загора. Ако пък се движите по Подбалканският път – трябва да се отклоните за Твърдица.

Нашето пътешествие започна с Христовският водопад. Тръгвайки от Елена за с. Руховци, малко след селото има отбивка за водопада. До самия водопад има около 5-10 минути ходене пеша по доста равна и широка пътека. Добре е да имате обувки с грайфер, защото коритото на река Мийковска е каменисто и за да слезете под водопада, има леко спускане.

Макар Христовският водопад да не е особено висок – 9 метра, той е доста широк и образува и още няколко малки водопадчета. Реката не е много пълноводна и можете да се качите и горе, точно до самия ръб, гледайки как водата пада надолу.

Обиколката ни в гр. Елена започна с най-старата възроженска къща в България (според писмени източници) – това е родната къща на Иларион Макариополски, виден деец на борбата на българите за независима българска църква по време на Възраждането.

Къщата е от началото на XVIII век (1710г.), строена е на три етапа и е доста обширна – на горния етаж са били жилищните помещения, които са доста широки, има големи чардаци и високи стрехи. В приземния етаж на къщата са разположени изби, складове и други стопански помещения. На двора има и паметник на Иларион Макариополски.

В къщата са пресъздадени жилищните стаи и животът на богато еленско семейство от епохата на Възраждането. В една от стаите има изложени възрожденски икони.

В къщата са родени още братът на Иларион – книжовникът Никола Михайловски, и синът на Никола – Стоян Михайловски, виден баснописец. Тръгвайки от къщата на Иларион Макариополски, посетихме църквата „Рождество на Пресвета Богородица“. През 1812г. на нейно място е имало параклис, който през 1859г. изгорял при пожар. През 1865 г. била завършена новата каменна църква от майстор Кольо Петков от Трявна – ученик на прочутия Колю Фичето.

Наблизо се намират Разсукановите къщи – 5 напълно еднакви къщи, построени долепени една от друга. Построени са в края на XVIII – началото на XIX век от хаджи Димитър Разсуканов за него и четиримата му сина, като къщите имат общ покрив, а фасадите им следват кривината на улицата.

На главната улица в гр. Елена – „Илрион Макариополски“, се намира къщата на Юрдан Хаджипетков. Тя се различава на външен от повечето еленски къщи. Строена е малко след Освобождението върху основите на по-стара къща.

В двора ѝ се намира бащината къща на Юрдан, където е роден големият български поет Петко Тодоров – едноетажна откъм улицата и двуетажна откъм реката.

По-голямата част от запазените стари къщи в гр. Елена се намират в частта от града, където се намира комплекс Даскалоливницата. Комплексът включва 2 църкви, Камбуровият хан и първото класно училище в България от 1843г., основано от Иван Момчилов. Петко Славейков го нарича „Даскалоливница“, защото в него се „отливали“ учители, които след това започват да преподават и да разпространяват знание и култура из българските земи.

Над 100 учители, учили тук, преподават в близо 120 селища след завършването си. Учили в Даскалоливницата са Никола Козлев, Драган Цанков, доктор Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев, Добри Войников, Добри Чинтулов.

Експозицията в Даскалоливницата представя историята на гр. Елена и десетките възрожденци, родени в града – революционери, учители, книжовници, писатели, поети, духовници, с важна роля в българската история и култура. Малко са градовете в България, които могат да се похвалят с толкова много бележити българи.

В комплекса, разположени една срещу друга, се намират 2 стари църкви – „Свети Никола“ и “Успение на Пресвета Богородица”. Любопитен факт е, че по време на Възраждането са наричали Елена „Българският Витлеем“ поради наличието на цели 3 църкви в града.

Църквата „Свети Никола“ (вляво на снимката) е съществувала от Късното Средновековие – сведения за нея има от началото на XVI век.  През 1800г. Елена е нападната от разбойниците-кърджалии, които изгорили църквата, а с нея били унищожени и уникалните книги, съхранявани векове наред там. Възстановена е само за 40 дни, като е частично вкопана в земята, за да не дразни турците с височината си. На външен вид изглежда като крепост – с дебели стени и малки прозорци с решетки. В момента могат да се видят уникалните ѝ стенописи, които са на няколко века, но въпреки това впечатляват с яркостта на цветовете си – макар никога да не са били реставрирани (само са почиствани).

Църквата “Успение на Пресвета Богородица” (вдясно на снимката) е трикорабна базилика като архитуктерен план. Завършена е през 1838 г. За градежа ѝ са използвани камъни от близката крепост, която днес не съществува. Църквата е внушителна и е изключителен шедьовър от епохата на Възраждането, като до Освобождението е най-голямата църква в Северна България.  Близо до нея е камбанарията ѝ, построена през 1912 г.

Друг обект от комплекс „Даскалоливницата“ е Камбуровият хан. Строен е през първата половина на XIX век от Стоян Камбура – буден еленчанин и член на местния революционен комитет. В стаите можете да видите етнографска експозиция и предмети, показващи многобройните занаяти в гр. Елена от Възраждането.

Съвсем близо до Даскалоливницата се намира Часовниковата кула, изградена през 1812 г. Състои се от три части: каменна основа с височина 12.5 метра; бяла осемстенна призма; камбаната и покривът над нея.

От другата страна на Даскалоливницата се намира къщата на братя Кършовски – това са Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон, както и  двете им сестри Андоничка и Мария. Иван Кършовски е бил учител, участник в Първата и Втората български легии и в четата на Панайот Хитов, съратник на Васил Левски.  Йордан Кършовски също е бил учител, участва в Ботевата чета, по време на Сръбско-българската война се сражава като доброволец.  Сава е бил учител и председател на Еленския революционен комитет. След Освобождението издава първата мемоарна книга  посветена на Васил Левски. Кръстьо Кършовски заедно с брат си Иван участва в четата на Панайот Хитов, иска да премина в България и с Ботевата чета, но не успява. Петият брат – Антон, е националреволюционер и участник в Сръбско-българската война.

Точно срещу къщата на братя Кършовски се намира Попниколовата къща – триетажна постройка, строена през първата половина на XIX век. Петко Попниколов Попстоянов е виден инженер и общественик, участник в Руско-турската освободителна война, пръв директор на БДЖ след Освобождението. На първия етаж от къщата се намира Музей по палеонтология.

Поради богатата си история, Елена изобилства от паметници на видни еленчани. Повечето от тях се намират около главната улица на града – „Иларион Макариполоски“.

Град Елена е задължителна дестинация за всеки българин. Тук можете да се върнете в епохата на Възраждането и да се запознаете с живота на десетки бележити българи, а като бонус – да опитате от прочутия еленски бут и вкусните млечни продукти от района.