Величествените Белоградчишки скали и крепост

▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“

Посещението ни на уникалния природен феномен Белоградчишки скали се оказа най-дългото ни пътуване с влак – 10 часа от Варна до гара Орешец и след това още 12км. с такси до Белоградчик, но целият този път напълно си струваше усилията!

Уникалните Белоградчишки скали заемат около 50 кв. км. в ивица с дължина от 17 и широчина от 3 км. Преди 210 млн. години, районът се е издигнал под влияние на тектонски движения. По-късно е бил и дъно на море, а постепенното натрупване на утаените чакъл, пясък и глина създало огромните образувания, които под влиянието на водата са придобили уникалната си форма.

Най-високите скали са 200 метра, а погледнати от различни позиции и ъгли, можете да видите във формата има най-различни хора, животни и фигури. Разположени са в 3 основни групи, а най-близката до Белоградчик – тази, разположена непосредствено около града и крепостта, разкрива интересни фигури – Мадоната, Конникът, Метохът, Ученичката, Гъбите, Мечката, Монасите и др.

Разположена на стратегическо място между старопланинските проходи „Свети Никола“ и „Кадъ-боаз“, Белоградчишката крепост възниква през I-III век като малко укрепление, използващо максимално непристъпността на Белоградишките скали. Иван Срацимир оценява важното ѝ местоположение и я разширява и доукрепява – изградени са още две преградни стени между скалите, помощни сгради и висящи дървени мостове.

За кратко, крепостта е унгарско владение от 1365г., но нашествениците са прогонени през 1369г. През 1396г. е превзета от османските нашественици и е частично разрушена. От средата на XIV век в нея е настанен малък гарнизон.

В началото на XIX век е направено цялостно преустройство и преизграждане на крепостта от френски инженери. Освен преградните стени между скалите, са изградени и нови стени с височина от 12 метра и дебелина 2.5 метра, като по този начин се образуват 3 вътрешни двора. Преминаването в тях става през 3 здрави порти, изградени са и оръдейни амбразури и оръдейни площадки.

В дворовете на Белоградчишката крепост е имало леки постройки за живеене, стопански постройки и работилници. Изграден е бил и външен отбранителен пояс – ограда от вкопани дървени колове с камъни между тях. Крепостта е арена на героичното въстание в Северозападна България от 1850г. Няколко хиляди въстаници начело с Иван Кулин обсаждат крепостта и правят опит да я превземат, но са разбити от дошлите на помощ от Видин османски войски.

През 1885г. под стените на крепостта са отблъснати успешно сръбските нашественици. През 1862г. на около 200 метра от стените на крепостта е изградено т.н. „Сюлейманово укрепление“, известно и като „Латинското кале“.

Представлява наблюдателна кула на върха на скала, с места за оръдия и стрелба. От Латинското кале се открива обширна гледка чак до сръбската граница. Преди е имало и стени и каменни стъпала, водещи до върха на площадката, но в днешни дни е оцеляла само тя.  Споделяме и тази снимка на залеза, който посрещнахме на върха на Латинското кале.