Клисура – бунтовният град на герои

▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“

Колко пътища си изостaвяла, за да се намериш!
Колко сълзи си изплакала, за да запееш!
Колко често си умирала, за да родиш!
България – това си ти, Клисура!

Клисура е един от онези градове, които жертват всичко за свободата си през славните дни на април 1876г. и изгарят, но са в основата на това днес да сме свободни и да се наричаме българи. Изпепелена и с разрушени над 800 къщи, Клисура възкръсва от пепелта и до днес продължава да е пазител на българищината.

Клисура се намира на леснодостъпно място – на 500 метра от Подбалканския път, има и ЖП гара. Нашата обиколка започна с паметника на Боримечката намиращ се над града. Известният Вазов герой романите „Под игото“ и „Нова земя“ е реална личност – Иван Танков от Клисура.

Поради голямата си сила, той е избран да изнесе черешовата артилерия на позициите над града. Паметникът е издигнат през 1976г., по повод 100 години от Априлското въстание. Скултор е Методи Измирлиев.

В самия град, обиколката ни започна с Историческия музей на града, разположен в красивата възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей”, построена през 1926г. по повод 50 години от Априлското въстание.

На два от етажите от Исторически музей – Клисура са представени историята на града, бележитите българи, родени в Клисура, героичните дни на Априлското въстание, занаятите, развиванив града през вековете. Сред най-ценните експонати е камбаната от църквата „Свети Никола“, която на 20 април 1876г. известява клисурци, че въстанието е избухнало.

На приземния етаж в музея е разположена страхотна колекция от десетки картини, свързани с героите от Априлското въстание.

Музеят е част от 100-те национални туристически обекта и задължително си купете от тях книгата „Пустите клисурци“ – само за 2лв. ще научите за историята на Клисура и героите, родени в града.

Срещу Историческия музей се намира една от малкото запазени къщи от миналото – това е Павурджиевата къща, възстановена след Априлското въстание.

Тя е принадлежала на Петър Павурджиев – богат търговец. В къщата е основан Клисурският революционен комитет от Васил Левски. Таен проход е тръгвал от къщата и е излизал извън къщата. В двора е запазена розоварна. В миналото, в Клисура се е произвеждало около 1/4 от цялото розово масло в България. В стаите е пресъздаден интериорът на къщата на заможен търговец от епохата на Възражднето.

В пространството между музея и Павурджиевата къща се намира паметникът на Никола Караджов – предводителят на клисурските въстаници. Паметникът представя героя с въстаническа униформа и със сабя в ръка. Никола Караджов преписва Кървавото писмо, тъй като е в Копривщица по време на избухването на Априлското въстание, и така Клисура става вторият въстанал град – 2 часа след Копривщица.

Следващата историческа къща – Козинаровата, е свързана с трагедия от Априлското въстание. Къщата се стига, след като тръгнете от Павурджиевата къща и пресечете реката, която разделя Клисура на две части.

Тя е приндлежала на Никола и Цана Козинарови. По време на въстанието, Никола, който е на въстаническата позиция и виждайки, че не могат да спрат турците, той изпраща по един въстаник известие до съпругата си да напусне къщата и да се изтегли от града. За нещастие, вестоносецът е убит. Никола преди това е бил заръчал на съпругата си да не напуска къщата без него, затова тя стои и го чака. Когато турците нахлуват в града и се опитват да влязат и в къщата ѝ, Цана решава да се хвърли е кладенеца на двора заедно с четирите си деца, но да не попаднат в ръцете на врага. Днес кладенецът все още стои на двора и напомня за подвига на тази смела българка.

Като тръгнете от Козинарова къща на юг по улицата, след около 200-300 метра ще видите камбанарията на църквата „Свети Никола“.

Самата църква е разрушена до основи по време на Априлскто въстание – в нея са се съхранявали муниции за въстаниците, които при пожара избухват. В двора на църквата се намира параклисът „Свети Архангел Михаил“, пазещ костите на избити по време на въстанието клисурци.  Когато след Освобождението клисурци решават отнова да имат храм, той е построен на друго място, а „Свети Никола“ е запазен в този вид, за да пази за поколонията спомена за славните дни на април 1876г.

Новата църква е построена в централната част на Клисура. От старата църква „Свети Никола“ оцеляла само една икона на Богородица, скрита под дрехите на момче. В чест на Божията майка, те решили да кръстят новата църква „Света Богородица“. Иконата днес се съхранява в Историческият музей на Клисура.

На главната улица в Клисура – „20 април“, се намира и паметникът на Нейчо Калъчев – революционер и прочут с точната си стрелба с пушка. По време на въстанието, с точната си стрелба всява смут в турците и ги забавя, което позволява на част от жителите да се изтеглят от града.

Червенаковата къща е първата възстановена къща след Априлското въстание. Намира се близо до ОУ „Христо Данов“. В Червенаковата къща са посрещнати руските освободители на 10 януари 1878г, а на първия ѝ етаж има възстановка на дюкян.

Вървейки по улица „20 април“, в далечината ще видите стълби, водещи до паметника на Христо Данов – бележит български възрожденец. Той открива в Клисура класно училище през 1856г., а в Пловдив основава „Дружествена книговезница”, с която издава и разпространява хиляди книги по българските земи.

Малко преди паметника на Христо Данов са барелефите на трима клисурски революционери – това са Поп Божко, Григор Божков и Христо Труфчев.

Като тръгнете от паметника на Христо Данов надясно и хванете черния път през нивите, не след дълго ще достигнете до т.н. Римски мост, наричан още и Гърбавият мост – това е единственият оцелял мост от 4-те такива, които е имало в миналото. По време на Априлското въстание, трите подобни моста в самия град са унищожени. По-късно са построени съвременни мостове, а този е оцелял поради това, че се намира в края на града.

След погрома на Априлкото въстание, цели 38 дни клисурци скитали из гората, изтощени от глад и умора. Пристигналите чуждестранни журналисти, отразяващи ужасите на въстанието се учудили защо отиват там, където няма и една къща, в която да се подслонят. В отговор най-възрастният в групата, известен от летописите като дядо Стайко, попитал: „А небето над Клисура стои ли?“. Журналистите отвърнали „Да, небето стои.“ На това той възкликнал „Е, щом го има небето, тогава ние ще направим нова Клисура!“