Средновековният манастир край с. Равна
▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“
Средновековния манастир край Равна е бил един от най-важните през Първото българско царство. Построен е в края на IX век. Манастирът до с. Равна впечатлява с мащабността на строежите, богатата си украса и наличието на защитна стена и кули – доказателства за това колко значим е бил в древността. Целият манастирски комплекс е разположен на огромната площ от 8 декара и се смята, че e основан, за да може тук бъдещият цар Симеон I да се готви да бъде глава на българската църква след завръщането си от Константинопол. Градежът на манастира до с. Равна най-вероятно е започнал в края на управлението на княз Борис I, а църквата на манастира е осветена през 897 г. според открит надпис.

Манастирът до с. Равна е проучен през 80-те години от известния археолог проф. Казимир Попконстантинов. Намерените находки и разкритите сгради – църквата „Св. Богородица“, стени, кула, баня с водопровод, работилници, украсени с красиви рисунки, намерените над 330 надписа и действалата тук книжовна школа отреждат на манастира до Равна важно място в българската история.
Разцветът на Равненския манастир е по време на управлението на цар Симеон I. Има теория, че след това тук е живял третият му син – Михаил, който също е бил духовник. Манастирът действа сравнително кратко време – няма точна година, но в средата на X век е опожарен, разграбен и унищожен по време на вражеско нашествие. След това в сградите се настанява местно население, което според археологическите находки остават на територията на манстира до началото на XI век.
Как се стига до манастира до с. Равна
Независимо дали сте с кола или с влак, трябва да стигнете до ЖП спирка Равна (вижте тук къде се намира). Там оставяте колата или слизате от влака и заставайки с лице към гарата, трябва да пресечете линията.

Направо се вижда ограда, зад която са останките на полуразрушена болница, но за Равненския манастир се завива надясно.

Пътят е асфалтов, но е тесен и в лошо състояние. Единственото място, където бихте могли да се объркате е този разклон – трябва да продължите право напред.

Постепенно пътят става все по-лош, на места асфалтът изчезва под растителност, на едно място трябва да се проврете под клоните на дървета, израстнали от двете страни на пътя. Асфалтът свършва с паркинг, заобиколен от растителност. Оттук нататък трябва да продължите от дясната част на паркинга право напред.

Тук идва и най-интересната част 😀 Трябва да повървите около 50-100 метра напред, след което да свиете сред растителността вдясно. Комплексът е бил огромен и вече би трябвало да видите камъни от манастири и ями (от иманяри).

Това, което в момента е останало от огромния манастирски комплекс край Равна е ето тази част – с височина от около 1.50 метра. Останалата разкрита и проучена през 80-те години в момента е под гъста растителност и пръст. Единствено малката запазена в момента част от сградата и разпилените камъни наоколо са доказателство, че тук някога е съществувал важен за България манастирски комплекс.
За да добиете представа как е изглеждал манастирски комплекс преди да бъде погълнат от растителността – прилагаме снимка от Исторически музей Провадия:

Видимата днес част е тази в средата. Изгледът на манастира днес, погълнат от растителност, без нито една табела за пътя до него, е срам и гавра с историята ни. Не би отнемало много време и усилия останките да се почистват от растителност няколко пъти годишно, но в момента манастирът е под слой пръст и растителност и ще трябва наново да се разкопава от археолози…Поставянето на точно 4 бр. табелки на местата, където има разклонения по пътя до Равненския манастир струва буквално 2-цифрена сума. А още по-странното е, че в сайта на Община Провадия, в раздела с туристически обекти, манастирът до Равна изобщо не фигурира като туристическа забележителност?! Поне в сайта на Исторически музей – Провадия има информация за манастира.
А ако сте от Варна или имате посещение на града – препоръчваме Ви да посетите друг подобен средновековен манастир – „Св. Богородица“, намиращ се над кв. „Възраждане“. Той също е основан по времето на княз Борис, носи същото име като манастирът край Равна – „Св. Богородица“, но е доста по-запазен.






