Сопот – по стъпките на Вазов и неговите герои
▶ Прочети как да помогнеш за развитието на „По пътеките на България“
Сопот е градът, чиито забележителности са описани многократно в творчеството на Иван Вазов. Всеки българин е чел романа „Под игото“, а нашата разходка в града и забележителностите около него беше като потапяне в романа и цялото Вазово творчество – Патриархът на българската литература е описвал повечето забележителности в романите и пътеписите си. В романите на Вазов, градът е наричан Бяла черква – в османските документи се е наричал с това име поради бялата средновековна църква, която се е намирала на хълм над града – в момента на него има надпис „Аз съм българче“.

Сопот е леснодостъпен – освен, че се намира на Подбалканския път, градът има и ЖП гара, а съседното Карлово, където спират доста повече влакове, е само на 5км и има редовни автобуси между двата града – тръгват срещу Национален музей „Васил Левски“ в Карлово и спират близо до къщата на Вазов. Нашата разходка из забележителностите на Сопот започна от родната къща на Иван Вазов.
Къща музей „Иван Вазов“
Родната къща на Иван Вазов е описана още в първа глава на „Под игото“ – домът на чорбаджи Марко в романа е домът на Минчо Вазов и многобройното му семейство. Къщата е изгорена по време на Руско-турската освободителна война. През 1935г. завършва нейното възстановяване. Самият Иван Вазов присъства в къщата музей като фигура, когато е бил 18-годишен и е продавал в дюкяна на баща си. В една от стаите е пресъздадена сцена от повестта „Хаджи Ахил“ и колоритните герои от нея. В останалите стаи е показано обзавеждането на богатата чорбаджийска къща. В изградената допълнително експозиционна зала има картини на Вазов, героите от произведенията му, както и снимки на град Сопот в миналото. Препоръчваме да си купите общ билет за 4-те обекта – къща музей „Иван Вазов“, Сопотски еснаф, Радиното училище и Дядо Стояновата воденица.
Паметникът на Иван Вазов
На самия централен площад на Сопот, на 50 метра от родната му къща, се намира величественият паметник на Патриархът на българската литература. Открит е през 1955г. В далечината зад него се виждат надписът „Аз съм българче“ над града и величествената Стара планина, която Вазов неведнъж описва в пътеписите и стихотворенията си. Понеже явно паметникът е любимо място за игра на децата от Сопот, трябваше да почакаме известно време, за да направим хубава снимка без деца на нея 😀

Паметниците на Георги и Владимир Вазови
На около 50 метра след родната къща на Вазов се намират паметниците на двама от братята му – това са Георги Вазов (герой от превземането на Одрин през Балканската война) и Владимир Вазов – победителят при Дойран през Първата световна война. Паметниците са открити през 2012г.

Надписът „Аз съм българче“
Надписът на хълма „Трапето“ е от 2017г. и е с дължина от 40 метра. Самите букви са високи над 2 метра. Надписът се вижда от голяма част от града. На самия хълм, където се намира, в миналото е имало мъжко училище и средновековна църква, които са унищожени през 1877г, по време на Руско-турската освободителна война. Днес на мястото има малък параклис, изкуствено езерце (беше пресъхнало) с мост над него, пейки с невероятна гледка над Сопот и метален макет на книгата „Под игото“. В подножието на хълма, в общ двор, се намират 3 от забележителностите на Сопот – Радиното училище, Девическият метох и църквата „Св. св. Петър и Павел“.
Радиното училище
Девическото училище, наречено на героинята от „Под игото“ Рада Госпожина, е построено през 1850г и е едно от най-старите девически училища в България. То също е опожарено през 1877г. и след това е възстановено. В него можете да видите възстановка на класна стая от епохата на Възраждането, историята на училищното дело в Сопот, картини и снимки на Сопот през годините. Интересното е, че при първото ни посещение на Сопот през 2017г, имахме само 2 доста лоши откъм качество снимки на Радиното училище, та този път го снимахме през 5-6 различни часове от деня, че да имаме хубава снимка за статията 😀
Църквата „Св. св. Петър и Павел“
Църквата е строена през 1846г. от брациговския майстор Никола Троянов. Предполага се, че на това място е имало по-стара църква, върху чиито основи е построена възрожденската църква. Църквата е описана в романа „Под игото“, където се разиграват няколко сцени, сред които неуспешният опит да бъде арестуван Бойчо Огнянов по време на църковната служба. През 1900г. е построена камбанария до църквата.
Девическият метох
Метохът „Въведение Богородично“ е основан през XVII век. Още на влизане в двора му ще видите барелеф на Васил Левски – той се е укривал тук при посещенията си в Сопот, а до него – лоза на на над 350 години. В метоха е имало килийно училище, а на първия етаж е била килията на монахинята Христина и скривалището на Апостола. Църквата на манастира е малка и вкопана в земята.
Сопотски еснаф
Тръгвайки от къщата на Вазов в посока хълма с надпис „Аз съм българче“, вдясно ще видите паметник на Васил Левски.

Там завивате надясно, минавате покрай паметника и след около 100 метра ще стигнете „Сопотски Еснафъ“, където местни майстори представят различни занаяти. Има уредена и етнографска експозиция. Можете да си купите изделия, изработени от занаятчиите.
Дядо Стояновата воденица
Дядо Стояновата воденица се намира на около 1км. от Сопот – след като се качите на хълма с надписа „Аз съм българче“, продължавате наляво в посока Сопотския манастир – това е пътят, където Бойчо Огнянов е бягал след срещата си със заптиетата още в началото на романа. Малко преди манастира има табела, където се завива наляво за самата воденица. Тя е действаща и в нея е запазен автентичния интериор, описан и в „Под игото“. Във воденицата Бойчо Огнянов убива Емексиз Пехливан и Топал Хасан, а в края на романа загива именно там заедно с Доктор Соколов и Рада Госпожина.
Сопотски манастир
Намира се близо до Дядо Стояновата воденица. Официално името му е „Възнесение Христово“, но се среща и под името „Св. Спас“. Тук Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г., по-късно се е укривал в манастира при обиколките си на района. Манастирът е от XIV век, наследник на намирал се наблизо средновековен манастир. В него са се преписвали книги, най-старата запазена от които е от XV век. През 1877г. е опожарен и след това възстановен. В църквата на манастира има стенописи от Георги Данчов – възрожденски художник и съратник на Левски. До църквата стои църковна камбана от 1875г. В манастира е бил възобновен Сопотският революционен комитет от Тодор Каблешков през 1875г. В „Под игото“, в манастира се укрива Бойчо Огнянов след убийството на турците във воденицата.
Сопотски водопад
Намира се на около 30 минути пеша от Сопотския манастир. Тръгва се покрай лявата страна на манастира, като се следва реката, и не след дълго се стига и до самия водопад. Прочетете тук повече подробности за водопада и пътя до него.

Крепост Копсис
Кацнала на скалисто възвишение в Стара планина на цели 950 метра надморска височина, крепостта Копсис е спомен от величието на Второто българско царство, и поточно – владенията на братята Смилец, Радослав и Войсил. Днес са запазени 2 от кулите и част от крепостните стени. Как се стига до крепост Копсис можете да прочетете в друг наш пътепис.

Ако сте любители на планината – от Сопот тръгва маршрут към Хижа Добрила, от която пък можете да продължите по старопланинското било или Хижа Амбарица. Дори и да качите връх Ботев, както ние направихме през 2018г. Ако сте любители на екстремните спортове – взимате лифта до междинната станция и можете да летите с парапланер над града.
Къде да отседнете в Сопот
В Сопот има доста къщи за гости. При двете си посещения, ние отседнахме в една къща за гости, намираща се на 50 метра от Радиното училище, която освен, че е евтина, е ремонтирана наскоро и е добре обзаведена. Можете да се свържете със собственика на тел. 0898 252527
Като бонус – още няколко красиви снимки от Сопот!


Разбира се, не пропускайте да разгледате и забележителностите в Карлово – градът се намира само на 5 км. от Сопот и също впечатлява с множество възрожденски забележителности.


























